За герба на Босилеград...
Пламен Цветков


Макар Босилеград да се намира в съседна Сърбия, дискусиите около герба на града, и начинът, по който той беше утвърден, са симптоматични и показателни и за практиката у нас. А именнно - никакво зачитане на хералдическите правила (ако въобще някой е наясно с тях) и странни естетически виждания и решения отностно това какви точно елементи трябва да бъдат изобразявани върху щитовете на градските гербове. Ето какъв е случаят с Босилеград.

След разпадането на бивша Югославия гербовете на сръбските градове представляват, както впрочем и в останалите социалистически държви, нищо друго освен градски емблеми с изразена социалистическа символика. Поради промяната на "обществения строй" в страната, както и силните националистически нагласи сред сръбското общество налагат приемането на нови градски символи. Именно това способства (не на последно място и добри хералдици и проекти) за приемането на едни добри градски гербове. Примери за това може да се дадат с герба на Крагуевац, Шабац, Стари град и много други. На босилеградската общественост също беше предложен проект за герб на града, който не се понрави на босилеградчани, тъй като проектът е дело на ортодоксална националистическа организация. Вън от националните страсти и борби може да се каже, че проектът за герб на Босилеград имаше и добри страни. Най-общо казано предложението отоговаряше на основните хералдически правила и се опитваше да вплете заедно българските и сръбски национални символи. Цветовете в щита повтаряха тези от националните знамена на двете страни, основен елемент беше букет босилек, а щитодържачите бяха представени като грифони - добър начин да се комбинира белият (сребърен) сръбски орел и златният български лъв. Въпреки опитите на този проект да впише на едно място типичните за българи и сърби символи, той не беше сред трите проекта, заели първите места.
Oдобреният герб на Босилеград представлява комбинация от трите проекта, класирани на първите места. И макар общинските служители, и в частност комисията, да се опитаха градът да получи един по-добър и по-български герб, резултатът е катострофален. Приетият герб е меко казано нехералдичен и доста кичозен. Както и при някой наши градски "гербове", така и в този случай е приета странната концепцията, че най-добре е на щита да бъдат изобразявани църкви, природни забележителности и дори сградата на общината. Рзтворената книга с букви от "караджицата" и кирилицата трудно изпълнява предназначението си да символизира двете култури.

Новоприетият герб на Босилеград е нищо друго освен поредната емблема, претендираща да е герб. Въпреки наличието на историци, изкуствоведи и художници в комисиите, одобряващи градските гербове, резултатът не е много добър. Като тесни специалисти в своите науки, а и често водени от комерсиални подбуди, те не винаги одобравят хералдичните проекти, като по този начин затрудняват и възпрепятстват налагането на една хералдически съобразена линия в градската хералдика.