Три проекта за селски гербове

Кристофър-Джоузеф Равнополски-Дийн


Беледие хан (община Костинброд)
Конят е обвързан с името на селото – Беледие хан - Общински хан, където уморените коне са се разменяли за отпочинали. Сребърната вълнообразна линия напомня за Крива река, която преминава през селото, а трите пчели са свързани с легендата за “Медовина”.



Градец (община Костинброд)
Трите пчели, които присъстват и в герба на Беледие хан, произхождат отново от легендата за “Медовина” – реката от мед, която се получила след като запалили селото-предтеча на Градец и Беледие хан. Златната вълнообразна линия е именно тази река. Камбаната с лика на св. Георги се отнася за легендата за заровената камбана на храма "Св. Георги".



Кондофрей (община Радомир)
Трите здравцови цвята символизират вярата, а рицарят възседнал белгийски кон – брабант и държащ стария герб на белгийската област Ено, напомня за легендата, че рицарят-кръстоносец Comte de Frey се установил тук и дал името на селото.

В Бургас против герба

Стоян Антонов

На 4.12.2009 Бургас Инфо съобщава, че г-жа Цоня Дражева, директор на Регионалния исторически музей, апелира към промени в герба на Бургас. От посочените обяснения излиза, че кулата в герба символизира, “че градът близо две хилядолетия е бил едно от най-важните пристанища и икономически център на цялото черноморско крайбрежие”. Искрено се надявам директорката все пак да не се е изразила точно така, защото, първо, Бургас никога не е играл такава роля в миналото, и, второ, кулата в герба казва името на града – пиргос (от гръцки – ‘кула’) – това е пример за “говорещ герб” един от класическите похвати при създаване на гербове. Тоест, само в едно изречение е демонстрирано несериозно отношение и към историята и към хералдиката. Имплицитно по-нататък следва, че хералдическият морски лъв (полулъв-полуриба) и пристанищната корона са “няколко художествени елемента”. Но те не са “художествени елементи”: морският лъв е гербова фигура, носеща основно значение, а короната – статуса на гербопритежателя. Накрая следват предложенията: да се махне морският лъв, защото това било Хидра, а да се изобразят св. Никола като покровител на града и фарът „като символ на едно надграждане във височина”. Като изключим обстоятелството, че светците покровители често са включвани в местните гербове, останалата част от изказването демонстрира освен неосведоменост в хералдиката и пропуски в общата култура. Да не говорим, че аргументът за хидрата и Херкулес е комичен: защо не се предложи да се махне и лъвът от българския герб, та Херкулес е победил и лъв при своите подвизи? Хералдическият морски лъв няма нищо общо с митологичната хидра (многоглаво змиеподобно водно чудовище) – нито в символен, нито в изобразителен аспект. Гербът на нидерландската провинция Флеволанд например е точно морски лъв и символизира отвоюването на земята от морето от страна на нидерландците. В бургаския случай тази фигура изразява идеята за български (лъв) морски (риба) център и може да бъде натоварена с множество добродетели. Същевременно фарът е съвсем конкретна фигура, а в хералдиката не се използват реални образи, а символи. Но за аудиторията ще е много трудно да разбере какво значи реално и какво значи символно. Да, евентуално фарът би могъл да бъде натоварен и със символно значение (в никакъв случай обаче не и „едно надграждане във височина”), но защо да се променя бургаският герб, който освен, че е един от малкото истински градски гербове в България, е сред най-добрите образци на българска градска хералдика. Това, че обикновените хора не могат да го разберат и биха искали профанизация, не е аргумент.

Село Лозенец - с две емблеми и с две знамена

Александър Алексиев



Доста често при пътуванията ми из България, търсейки емблема, лого, герб или знаме на населено място или община, попадам на какви ли не случаи. Последният е от курортното село Лозенец в община Царево. Навлизайки в селото видях емблемата, която посреща и изпраща пътниците по главното шосе за Царево. Там за първи път видях кръглото лого на Лозенец. В него в два цвята (син и бял) са изобразени морски вълни, които преминават в името на селото. Съвсем бледо в бяло се вижда грозд в горната част на кръга. Щом стигнах до кметството видях същото лого, но при него фонът беше жълт, а не бял, а гроздът отново беше в бяло, което потъпква основното правили в хералдиката, а именно да се застъпват златен (жълт) и сребърен (бял) цвят. Но тъй като тук няма наличие и на щит, а става въпрос за емблема, бях готов да преглътна този факт. Но с това не се изчерпа всичко. На почти всеки втори стълб в селото имаше по три знамена: българското, европейското и знамето на Лозенец. Знамето беше в бяло, което се среща почти в 80% от случаите в нашата страна. Може би защото е по-лесно и по-евтино, не зная. В средата се вижда ясно логото от сградата на кметството. Изненадата ми беше пълна, когато на сградата на кметството видях друго знаме, където бялото знаме беше небесно синьо и беше едно към едно с това на общинския център Царево. Логото отново беше същото. Ето какво е станало, както би казал Еркюл Поаро, когато решава една от загадките си. Населеното място си поръчва лого и го получава. Има вълни, има грозде има и надпис... Дотук чудесно. За табелата в началото на селото обаче е по-скъпо да се слагат още цветове и те са решили, че ще спестят някой лев и са го поръчали в два цвята (бял и син) и зелен за фон. За знамето е същото. Официалното е синьо и сигурно, защото е по-скъпо, са поръчали две или три. Едното при кмета, едното на сградата, а за масовия вкус по улиците малки бели знаменца. Че каква е разликата? Какво тук значат някакви си правила или естетика? Лошото е, че това е практика и другаде в България, а още по-лошото е, че те наричат това „герб” и „знаме”. Това прави задачата ни да популяризираме хералдиката още по-трудна. Защото един кмет е готов да плати за материален израз на символите (флагчета, табели и пр.) и е склонен да се съобразява съвсем “материално” с изискванията на фирмата или рекламната агенция, но не и с цената на интелектуалния труд и научните изисквания...

"Най-хералдичният" общински герб

Стоян Антонов

Краят на годината е време за ранглисти, анкети, класирания. И ние в БХВО решихме да не пропускаме възможността да кажем нещо чрез "Топ 10". Проведохме вътрешна анкета "10-те най-хералдични общински герба". Разбира се, "най-хералдичен" е меко казано ненаучно. Един герб или е хералдичен или не е герб. Следването на принципите и правилата на хералдиката неминуемо водят до създаването му. Но се налагат компромиси... Знаете как е. Един от най-точните тестове за герб изглежда е: щом може да се блазонира, значи е герб.
И така, резултатите (естествено, правените от нас гербове "нямаха право на участие"): 1. Крумовград; 2. Хасково; 3. Бургас; 4. Твърдица; 5. Завет; 6. Троян; 7. Монтана; 8. Трявна; 9. Кюстендил; 10. Панагюрище. Извън десетката, но номинирани, останаха: Сливен, Земен, Кресна, Симеоновград, Костинброд, Радомир и Бобошево. Излиза, че това май са всичките общински символи, които могат да бъдат наречени гербове. С малки изключения във всички могат да бъдат открити къде по-безобидни, къде по-съществени нарушения на хералдическите правила, но това го приемаме в рамките на нормалното.
В крайна сметка, към този момент според общото, но не и консенсусно, мнение на БХВО, най-добрият герб е на КРУМОВГРАД. Честито!
А догодина ще има друга класация. Защо да не бъде "10-те най-нехералдични общински емблеми"?...

Сайтът на БХВО вече е в собствен домен: http://heraldika-bg.org .

Община Пазарджик се размина с хералдиката

Стоян Антонов

Радио "Фокус" съобщава, че на общинска сесия днес (10.05.2007) е представена Наредба за символите, почетните знаци, отличията и почетните звания на община Пазарджик, с която се узаконяват вече използваните герб и знаме. От хералдическа гл. т. това е и добра и лоша новина. Добра, защото наистина "слага ред", както се изразява председателят на общинския съвет, в хаотичното използване на "герба". От 1974 г., когато е одобрен един пластичен проект, знакът на Пазарджик може да се види във всякакви цветни и безцветни варианти - хералдически абсурд, доколкото това променя блазона. Тоест, един герб може да се изпълни в различни художествени стилове, но без да се променят цветовете, защото това вече е друг герб. Например, ако двама художници нарисуват на червен щит изправен златен лъв, независимо от начина, по който го направят, това ще бъде един и същ герб. Но, ако при еднакъв контур, единият щит е черен, а другият - червен, това ще бъдат два различни герба. Явно с приемането на наредбата тази практика (многообразието можете да видите тук) се очаква да бъде прекратена.
От друга страна, за нас новината е и лоша, защото става дума за утвърждаването на неправилен герб. Нехералдичността му произтича не само от липсата на цветове (пропуск, който вероятно е преодолян), а от композицията, използваните символи и от самото художестевно изпълнение. Разделеният с ляв диагонал щит препраща към нелигитимност, доколкото в класическата хералдика (макар и не повсеместно) полоси, бутони и пр. фигури, обърнати наляво, маркират незаконородените деца на феодала. Фактът, че дори и самата асоциация с такава символика е възможна, налага отбягването на подобно решение - иначе става дума за лош вкус. Относно символите - вмъкването на надпис между щита и короната е недопустимо: надписите в хералдиката се избягват (все пак става дума за образен език), а когато се налагат (най-вече за девизи) се изписват върху ленти под или над щита. Тракийският конник е изобразен по-скоро като конкретна археологическа находка, а не като емблематичен образ (на фона на това знаковото изобразяване на реката е нелогично). Особено неприемливо е да бъде обърнат наляво - в хералдиката животинските и човешките фигури се изобразяват по правило надясно. Относно изпълнението се набива интерпретацията на градската корона - тя трябва да бъде зидова, а не имитация на някакъв архитектурен елемент, пък бил той и характерен за мястото.
Всички тези неприемливи за хералдиката обстоятелства щяха да бъдат избегнати, ако беше утвърден гербът на Пазарджик от 1943 г. с минимални корекции (един от най-хералдическите гербове от периода преди социализма). Другата опция е при така утвърденото изображение то да бъде наречено емблема или знак. Тогава всякакви претенции за хералдичност отпадат, доколкото те се разпростират само върху гербове.

Отворено писмо от Иван Папукчиев до Общински съвет - Казанлък

Уважаеми Дами и Господа,

В Наредба №27 за символиката на община Казанлък, за именуване и преименуване на обекти с общинско значение и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на община Казанлък, приета с Решение №405 от 27.04.2006 година Вие дадохте началото на процеса на изготвяне на нови герб, знаме, грамота за заслуги към община Казанлък, почетен знак, почетна значка и символичен ключ на града. Водени от идеята за осъвременяване и съобразяване с изискванията на хералдиката, вексилологията, фалеристиката и др. Вие възложихте на Кмета на община Казанлък да проведе конкурс за идейни проекти. Със заповед №546/26.06.2006 год. господин Дамянов, кмет на Казанлък, нареди да се изискат не по-малко от три ценови оферти за изработване на проекти за гореизброените символи. С писмо изх. №91-00-68/07.07.2006 година община Казанлък отправи покана за участие в конкурса до три авторски екипа. Въпреки късият срок от 13 (тринадесет!) дни екипите съумяха да се реагират и представиха до три идейни проекта за всеки от символите, придружени със съответните блазони, обяснения и ценови предложения. Била е проведена комисия за оценка на предложенията и както разбрахме никой от предложените варианти не е бил приет. Разбрахме, че на това основание е бил удължен срока на конкурса. Но до този момент, въпреки опитите на участниците и медиите в Казанлък, никой не беше в състояние да каже категорично какъв е крайният срок и дали въобще реално е продължен срока. Въпреки това още няколко екипа предадоха своите пликове с предложения. От деловодството първоначално връщаха участниците, защото никой не им е дал писмено основание да приемат предложенията. В последствие се разбра, че част от предложенията са взети от госпожа Палазова, а другата част от господин Стефан Дамянов. До момента не е издавана нова заповед за провеждане на заседание на комисията за разглеждане на новите предложения. Дори нещо повече – разбра се, че публично Кметът на Казанлък е заявил, че няма намерение да избира нов герб и знаме, защото старите му харесват. Каква е истината едва ли някой в момента би могъл да каже със сигурност. Но факт е, че процедурата се проточи повече от 9 (девет) месеца. Не е ясно каква е съдбата на първите предложения, както и на следващите. Редно беше да се проведе поредното разглеждане на предложенията и да се известят писмено участниците, Общинският съвет и обществеността на Казанлък какъв е резултата (междинен или краен). Вярно е, че в §6 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба №27 е записано: „До провеждането на конкурси и приемането от Общинския съвет на знаме на град Казанлък и на герб на град Казанлък действат използваните до момента символи.” Но не може до безкрай да продължава това междинно състояние и нашият град да няма съвременни символи.
Уважаеми Дами и Господа, предлагам Ви:
1/ Да възложите на Кмета на Казанлък господин Дамянов да събере комисията за да обсъдят предложенията и до празника на Розата през 2007 година новите символи да станат достояние на гражданите на Казанлък.
2/ Да се даде възможност на авторските колективи да защитят своите блазони и идейни проекти пред комисията.
3/ Всички предложения след обсъждането да бъдат изложени в залата на Инфоцентъра за да могат всички казанлъчани да се запознаят с тях.
4/ Не е задължително да има „комплексен” победител. Нормално е да се подберат най-добрите предложения измежду всички участници.
5/ Всеки от участниците да бъде известен писмено за резултатите от конкурса.
6/ Да се направи всичко възможно да бъдат защитени авторските права на всеки от взелите участие в конкурса авторски екипи.
Време е да се разделим със старите, останали от недалечното ни минало герб, знаме, плакет, значка и др. почетни символи.

19 март 2007 г.
Казанлък