Село Лозенец - с две емблеми и с две знамена

Александър Алексиев



Доста често при пътуванията ми из България, търсейки емблема, лого, герб или знаме на населено място или община, попадам на какви ли не случаи. Последният е от курортното село Лозенец в община Царево. Навлизайки в селото видях емблемата, която посреща и изпраща пътниците по главното шосе за Царево. Там за първи път видях кръглото лого на Лозенец. В него в два цвята (син и бял) са изобразени морски вълни, които преминават в името на селото. Съвсем бледо в бяло се вижда грозд в горната част на кръга. Щом стигнах до кметството видях същото лого, но при него фонът беше жълт, а не бял, а гроздът отново беше в бяло, което потъпква основното правили в хералдиката, а именно да се застъпват златен (жълт) и сребърен (бял) цвят. Но тъй като тук няма наличие и на щит, а става въпрос за емблема, бях готов да преглътна този факт. Но с това не се изчерпа всичко. На почти всеки втори стълб в селото имаше по три знамена: българското, европейското и знамето на Лозенец. Знамето беше в бяло, което се среща почти в 80% от случаите в нашата страна. Може би защото е по-лесно и по-евтино, не зная. В средата се вижда ясно логото от сградата на кметството. Изненадата ми беше пълна, когато на сградата на кметството видях друго знаме, където бялото знаме беше небесно синьо и беше едно към едно с това на общинския център Царево. Логото отново беше същото. Ето какво е станало, както би казал Еркюл Поаро, когато решава една от загадките си. Населеното място си поръчва лого и го получава. Има вълни, има грозде има и надпис... Дотук чудесно. За табелата в началото на селото обаче е по-скъпо да се слагат още цветове и те са решили, че ще спестят някой лев и са го поръчали в два цвята (бял и син) и зелен за фон. За знамето е същото. Официалното е синьо и сигурно, защото е по-скъпо, са поръчали две или три. Едното при кмета, едното на сградата, а за масовия вкус по улиците малки бели знаменца. Че каква е разликата? Какво тук значат някакви си правила или естетика? Лошото е, че това е практика и другаде в България, а още по-лошото е, че те наричат това „герб” и „знаме”. Това прави задачата ни да популяризираме хералдиката още по-трудна. Защото един кмет е готов да плати за материален израз на символите (флагчета, табели и пр.) и е склонен да се съобразява съвсем “материално” с изискванията на фирмата или рекламната агенция, но не и с цената на интелектуалния труд и научните изисквания...

"Най-хералдичният" общински герб

Стоян Антонов

Краят на годината е време за ранглисти, анкети, класирания. И ние в БХВО решихме да не пропускаме възможността да кажем нещо чрез "Топ 10". Проведохме вътрешна анкета "10-те най-хералдични общински герба". Разбира се, "най-хералдичен" е меко казано ненаучно. Един герб или е хералдичен или не е герб. Следването на принципите и правилата на хералдиката неминуемо водят до създаването му. Но се налагат компромиси... Знаете как е. Един от най-точните тестове за герб изглежда е: щом може да се блазонира, значи е герб.
И така, резултатите (естествено, правените от нас гербове "нямаха право на участие"): 1. Крумовград; 2. Хасково; 3. Бургас; 4. Твърдица; 5. Завет; 6. Троян; 7. Монтана; 8. Трявна; 9. Кюстендил; 10. Панагюрище. Извън десетката, но номинирани, останаха: Сливен, Земен, Кресна, Симеоновград, Костинброд, Радомир и Бобошево. Излиза, че това май са всичките общински символи, които могат да бъдат наречени гербове. С малки изключения във всички могат да бъдат открити къде по-безобидни, къде по-съществени нарушения на хералдическите правила, но това го приемаме в рамките на нормалното.
В крайна сметка, към този момент според общото, но не и консенсусно, мнение на БХВО, най-добрият герб е на КРУМОВГРАД. Честито!
А догодина ще има друга класация. Защо да не бъде "10-те най-нехералдични общински емблеми"?...

Сайтът на БХВО вече е в собствен домен: http://heraldika-bg.org .

Община Пазарджик се размина с хералдиката

Стоян Антонов

Радио "Фокус" съобщава, че на общинска сесия днес (10.05.2007) е представена Наредба за символите, почетните знаци, отличията и почетните звания на община Пазарджик, с която се узаконяват вече използваните герб и знаме. От хералдическа гл. т. това е и добра и лоша новина. Добра, защото наистина "слага ред", както се изразява председателят на общинския съвет, в хаотичното използване на "герба". От 1974 г., когато е одобрен един пластичен проект, знакът на Пазарджик може да се види във всякакви цветни и безцветни варианти - хералдически абсурд, доколкото това променя блазона. Тоест, един герб може да се изпълни в различни художествени стилове, но без да се променят цветовете, защото това вече е друг герб. Например, ако двама художници нарисуват на червен щит изправен златен лъв, независимо от начина, по който го направят, това ще бъде един и същ герб. Но, ако при еднакъв контур, единият щит е черен, а другият - червен, това ще бъдат два различни герба. Явно с приемането на наредбата тази практика (многообразието можете да видите тук) се очаква да бъде прекратена.
От друга страна, за нас новината е и лоша, защото става дума за утвърждаването на неправилен герб. Нехералдичността му произтича не само от липсата на цветове (пропуск, който вероятно е преодолян), а от композицията, използваните символи и от самото художестевно изпълнение. Разделеният с ляв диагонал щит препраща към нелигитимност, доколкото в класическата хералдика (макар и не повсеместно) полоси, бутони и пр. фигури, обърнати наляво, маркират незаконородените деца на феодала. Фактът, че дори и самата асоциация с такава символика е възможна, налага отбягването на подобно решение - иначе става дума за лош вкус. Относно символите - вмъкването на надпис между щита и короната е недопустимо: надписите в хералдиката се избягват (все пак става дума за образен език), а когато се налагат (най-вече за девизи) се изписват върху ленти под или над щита. Тракийският конник е изобразен по-скоро като конкретна археологическа находка, а не като емблематичен образ (на фона на това знаковото изобразяване на реката е нелогично). Особено неприемливо е да бъде обърнат наляво - в хералдиката животинските и човешките фигури се изобразяват по правило надясно. Относно изпълнението се набива интерпретацията на градската корона - тя трябва да бъде зидова, а не имитация на някакъв архитектурен елемент, пък бил той и характерен за мястото.
Всички тези неприемливи за хералдиката обстоятелства щяха да бъдат избегнати, ако беше утвърден гербът на Пазарджик от 1943 г. с минимални корекции (един от най-хералдическите гербове от периода преди социализма). Другата опция е при така утвърденото изображение то да бъде наречено емблема или знак. Тогава всякакви претенции за хералдичност отпадат, доколкото те се разпростират само върху гербове.

Отворено писмо от Иван Папукчиев до Общински съвет - Казанлък

Уважаеми Дами и Господа,

В Наредба №27 за символиката на община Казанлък, за именуване и преименуване на обекти с общинско значение и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на община Казанлък, приета с Решение №405 от 27.04.2006 година Вие дадохте началото на процеса на изготвяне на нови герб, знаме, грамота за заслуги към община Казанлък, почетен знак, почетна значка и символичен ключ на града. Водени от идеята за осъвременяване и съобразяване с изискванията на хералдиката, вексилологията, фалеристиката и др. Вие възложихте на Кмета на община Казанлък да проведе конкурс за идейни проекти. Със заповед №546/26.06.2006 год. господин Дамянов, кмет на Казанлък, нареди да се изискат не по-малко от три ценови оферти за изработване на проекти за гореизброените символи. С писмо изх. №91-00-68/07.07.2006 година община Казанлък отправи покана за участие в конкурса до три авторски екипа. Въпреки късият срок от 13 (тринадесет!) дни екипите съумяха да се реагират и представиха до три идейни проекта за всеки от символите, придружени със съответните блазони, обяснения и ценови предложения. Била е проведена комисия за оценка на предложенията и както разбрахме никой от предложените варианти не е бил приет. Разбрахме, че на това основание е бил удължен срока на конкурса. Но до този момент, въпреки опитите на участниците и медиите в Казанлък, никой не беше в състояние да каже категорично какъв е крайният срок и дали въобще реално е продължен срока. Въпреки това още няколко екипа предадоха своите пликове с предложения. От деловодството първоначално връщаха участниците, защото никой не им е дал писмено основание да приемат предложенията. В последствие се разбра, че част от предложенията са взети от госпожа Палазова, а другата част от господин Стефан Дамянов. До момента не е издавана нова заповед за провеждане на заседание на комисията за разглеждане на новите предложения. Дори нещо повече – разбра се, че публично Кметът на Казанлък е заявил, че няма намерение да избира нов герб и знаме, защото старите му харесват. Каква е истината едва ли някой в момента би могъл да каже със сигурност. Но факт е, че процедурата се проточи повече от 9 (девет) месеца. Не е ясно каква е съдбата на първите предложения, както и на следващите. Редно беше да се проведе поредното разглеждане на предложенията и да се известят писмено участниците, Общинският съвет и обществеността на Казанлък какъв е резултата (междинен или краен). Вярно е, че в §6 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба №27 е записано: „До провеждането на конкурси и приемането от Общинския съвет на знаме на град Казанлък и на герб на град Казанлък действат използваните до момента символи.” Но не може до безкрай да продължава това междинно състояние и нашият град да няма съвременни символи.
Уважаеми Дами и Господа, предлагам Ви:
1/ Да възложите на Кмета на Казанлък господин Дамянов да събере комисията за да обсъдят предложенията и до празника на Розата през 2007 година новите символи да станат достояние на гражданите на Казанлък.
2/ Да се даде възможност на авторските колективи да защитят своите блазони и идейни проекти пред комисията.
3/ Всички предложения след обсъждането да бъдат изложени в залата на Инфоцентъра за да могат всички казанлъчани да се запознаят с тях.
4/ Не е задължително да има „комплексен” победител. Нормално е да се подберат най-добрите предложения измежду всички участници.
5/ Всеки от участниците да бъде известен писмено за резултатите от конкурса.
6/ Да се направи всичко възможно да бъдат защитени авторските права на всеки от взелите участие в конкурса авторски екипи.
Време е да се разделим със старите, останали от недалечното ни минало герб, знаме, плакет, значка и др. почетни символи.

19 март 2007 г.
Казанлък

Георги Димитров на общинска емблема
Стоян Антонов

На "герба" на Ковачевци може да се познае профилът на "вожда и учителя на българския народ". И не става дума за реалия от периода на социализма, а за съвсем скорошно произведение на българската псевдохералдика. Всеки по-запознат с хералдиката знае, че е недопустимо гербовете да съдържат образи на хора, колкото и да са емблематични за местната общност. Всъщност в България имаше прецедент - на челото на предишния герб на Димитровград бе изобразен ликът на Г. Димитров, кръстник на града. Дори в такива случаи, когато гербопритежателят е тясно свързан с конкретна историческа личност, не се използват образи, а символи, които да подскажат тази връзка. Не само този "скъп" образ от един отминал период е проблемен в "герба" на Ковачевци от гледна точка на хералдиката. Всички останали елементи са достойни за пейзаж, а не за хералдически знак.
А е било възможно Ковачевци да има герб, при това хем да е хералдичен, хем да е свързан с техния съселянин, на когото много държат. Става дума за разполагането върху щита на наковалня и чук (ако тинктурата на щита е цвят може наковалнята да е сребърна, а чукът златен; ако е метал - съответно - черна и червен). По този начин, от една страна, гербът е "говорещ" и подсказва името на армигера (между другото - един от най-силните методи в хералдиката), а, от друга страна, се прави и толкова желаната от местната общност връзка с Димитров - една от любимите му мисли според биографите му била - "бъди чук, а не наковалня" (или нещо подобно, но със същия смисъл) - дори хвалебствена книга за него се казваше точно "Наковалня или чук", да не говорим за едноименния филм, определен като суперпродукция.

За герба на Босилеград...
Пламен Цветков


Макар Босилеград да се намира в съседна Сърбия, дискусиите около герба на града, и начинът, по който той беше утвърден, са симптоматични и показателни и за практиката у нас. А именнно - никакво зачитане на хералдическите правила (ако въобще някой е наясно с тях) и странни естетически виждания и решения отностно това какви точно елементи трябва да бъдат изобразявани върху щитовете на градските гербове. Ето какъв е случаят с Босилеград.

След разпадането на бивша Югославия гербовете на сръбските градове представляват, както впрочем и в останалите социалистически държви, нищо друго освен градски емблеми с изразена социалистическа символика. Поради промяната на "обществения строй" в страната, както и силните националистически нагласи сред сръбското общество налагат приемането на нови градски символи. Именно това способства (не на последно място и добри хералдици и проекти) за приемането на едни добри градски гербове. Примери за това може да се дадат с герба на Крагуевац, Шабац, Стари град и много други. На босилеградската общественост също беше предложен проект за герб на града, който не се понрави на босилеградчани, тъй като проектът е дело на ортодоксална националистическа организация. Вън от националните страсти и борби може да се каже, че проектът за герб на Босилеград имаше и добри страни. Най-общо казано предложението отоговаряше на основните хералдически правила и се опитваше да вплете заедно българските и сръбски национални символи. Цветовете в щита повтаряха тези от националните знамена на двете страни, основен елемент беше букет босилек, а щитодържачите бяха представени като грифони - добър начин да се комбинира белият (сребърен) сръбски орел и златният български лъв. Въпреки опитите на този проект да впише на едно място типичните за българи и сърби символи, той не беше сред трите проекта, заели първите места.
Oдобреният герб на Босилеград представлява комбинация от трите проекта, класирани на първите места. И макар общинските служители, и в частност комисията, да се опитаха градът да получи един по-добър и по-български герб, резултатът е катострофален. Приетият герб е меко казано нехералдичен и доста кичозен. Както и при някой наши градски "гербове", така и в този случай е приета странната концепцията, че най-добре е на щита да бъдат изобразявани църкви, природни забележителности и дори сградата на общината. Рзтворената книга с букви от "караджицата" и кирилицата трудно изпълнява предназначението си да символизира двете култури.

Новоприетият герб на Босилеград е нищо друго освен поредната емблема, претендираща да е герб. Въпреки наличието на историци, изкуствоведи и художници в комисиите, одобряващи градските гербове, резултатът не е много добър. Като тесни специалисти в своите науки, а и често водени от комерсиални подбуди, те не винаги одобравят хералдичните проекти, като по този начин затрудняват и възпрепятстват налагането на една хералдически съобразена линия в градската хералдика.