За герба на Момчилград и визуализацията на местните забележителности

Пламен Цветков

През ноември миналата година изтече информация, че община Момчилград обявява конкурс за герб на родопския град. Ето какво пише на сайта на общината: "...Той (гербът бел. а.) трябва да представи в синтезиран вид значими забележителности в района с авторска идея за визуализация на града и общината...". Това изискване към бъдещия символ на Момчилград автоматично намалява шансовете му той да бъде истински герб, съобразен с правилата на науката хералдика. От цитираното изречение по-горе става очевидно, че причината за липсата на гербове сред българската местна символика са самите общински администрации, които още с обявяването на конкурса „осакатяват” проектите, като с условията си насочват авторите да създават емблеми, а не гербове. Така възможността някой да предложи хералдичен проект и той да бъде одобрен намалява значително. Тогава резонно идва въпросът защо общинарите от една страна искат герб, а от друга – с изискванията, които поставят, го отхвърлят? Разбира се отговорът за това „противоречие” си има едно единствено обяснение – за средния българин, а и общинар, „герб” е всичко, което е поместено на щит.
Разглеждайки 8 от проектите, публикувани пак на сайта на общината, само един от тях подсказва опит за херадлическо осмисляне. Същите проекти са публикувани и в интернет изданието на вестник „24 Х 7 Родопи”, където във форума на медията читатели са коментирали някои от тях. Разбира се това са коментари на неспециалисти, но определено са показател за това как жителите на общината си представят своя бъдещ символ. Абстрахирайки се от мненията, които са встрани от темата, има и няколко обезпокоителни коментара. От тях става ясно например, че има хора, които биха харесали „гербът” на общината да прилича на колбасарска емблема, но само фактът, че има вече такава, би ги отказало. Друг често използван елемент в проектите е тютюнът, който е отхвърлен не защото в местната хералдика се избягват онези символи, които определят поминък, а защото бил демоде. В два от публикуваните проекта има изобразени сърна и елен. Те също не се нравят на някои местни, тъй като заради тях „едни зеленчуци не могли да си засеят” и никой нямал „файда”. Като цяло мненията са разнопосочни и противоречиви. Липсва и следа от опит поне елементите в посочените проектоемблеми да се осмислят символно. На един читател планината му приличала на Пирин... (странно защо е стигнал то този извод, след като в емблемата са изобразени долепени 2 триъгълника), според друг – елените яли зеленчука.
Подобни коментари вероятно биха били направени и от общинарите и комисията, които със сигурност и хал хабер си нямат от хералдика щом са допуснали проекти на подобни емблеми в конкурса си за герб. Ако общинарите в Момчилград наистина искат общината им да се сдобие с герб, който да замести сегашната емблема, датираща още от времето на социализма, то нека почерпят опит от съседния Крумовград. Там беше приет най-хералдичният герб в България. Крумовградският подход към конструиране на местния символ е класически за градската хералдика, а именно чрез създаването на „говорещ” герб. При него отпада необходимостта за визуализация на „местните забележителности”, които както стана ясно по-горе са пречка при създаването на един местен символ, който да отговаря на изискванията и правилата на хералдиката. Такъв подход би бил удачен и за съседния Момчилград, тъй както старото, така и новото име на града са подхранени от различни легенди. Или ако все пак и това не проработи, то нека не се подхожда буквално към визуализация на местните забележителности, а те да се осмислят символно. Само така община Момчилград може да се похвали с истински герб, вместо за такъв да бъде одобрен поредния етикет на селскостопанска продукция.


Забележка: изображения на проектите в-к "24 Х 7 Родопи"

За герба на Босилеград...
Пламен Цветков


Макар Босилеград да се намира в съседна Сърбия, дискусиите около герба на града, и начинът, по който той беше утвърден, са симптоматични и показателни и за практиката у нас. А именнно - никакво зачитане на хералдическите правила (ако въобще някой е наясно с тях) и странни естетически виждания и решения отностно това какви точно елементи трябва да бъдат изобразявани върху щитовете на градските гербове. Ето какъв е случаят с Босилеград.

След разпадането на бивша Югославия гербовете на сръбските градове представляват, както впрочем и в останалите социалистически държви, нищо друго освен градски емблеми с изразена социалистическа символика. Поради промяната на "обществения строй" в страната, както и силните националистически нагласи сред сръбското общество налагат приемането на нови градски символи. Именно това способства (не на последно място и добри хералдици и проекти) за приемането на едни добри градски гербове. Примери за това може да се дадат с герба на Крагуевац, Шабац, Стари град и много други. На босилеградската общественост също беше предложен проект за герб на града, който не се понрави на босилеградчани, тъй като проектът е дело на ортодоксална националистическа организация. Вън от националните страсти и борби може да се каже, че проектът за герб на Босилеград имаше и добри страни. Най-общо казано предложението отоговаряше на основните хералдически правила и се опитваше да вплете заедно българските и сръбски национални символи. Цветовете в щита повтаряха тези от националните знамена на двете страни, основен елемент беше букет босилек, а щитодържачите бяха представени като грифони - добър начин да се комбинира белият (сребърен) сръбски орел и златният български лъв. Въпреки опитите на този проект да впише на едно място типичните за българи и сърби символи, той не беше сред трите проекта, заели първите места.
Oдобреният герб на Босилеград представлява комбинация от трите проекта, класирани на първите места. И макар общинските служители, и в частност комисията, да се опитаха градът да получи един по-добър и по-български герб, резултатът е катострофален. Приетият герб е меко казано нехералдичен и доста кичозен. Както и при някой наши градски "гербове", така и в този случай е приета странната концепцията, че най-добре е на щита да бъдат изобразявани църкви, природни забележителности и дори сградата на общината. Рзтворената книга с букви от "караджицата" и кирилицата трудно изпълнява предназначението си да символизира двете култури.

Новоприетият герб на Босилеград е нищо друго освен поредната емблема, претендираща да е герб. Въпреки наличието на историци, изкуствоведи и художници в комисиите, одобряващи градските гербове, резултатът не е много добър. Като тесни специалисти в своите науки, а и често водени от комерсиални подбуди, те не винаги одобравят хералдичните проекти, като по този начин затрудняват и възпрепятстват налагането на една хералдически съобразена линия в градската хералдика.