За герба на Босилеград...
Пламен Цветков
Макар Босилеград да се намира в съседна Сърбия, дискусиите около герба на града, и начинът, по който той беше утвърден, са симптоматични и показателни и за практиката у нас. А именнно - никакво зачитане на хералдическите правила (ако въобще някой е наясно с тях) и странни естетически виждания и решения отностно това какви точно елементи трябва да бъдат изобразявани върху щитовете на градските гербове. Ето какъв е случаят с Босилеград.
След разпадането на бивша Югославия гербовете на сръбските градове представляват, както впрочем и в останалите социалистически държви, нищо друго освен градски емблеми с изразена социалистическа символика. Поради промяната на "обществения строй" в страната, както и силните националистически нагласи сред сръбското общество налагат приемането на нови градски символи. Именно това способства (не на последно място и добри хералдици и проекти) за приемането на едни добри градски гербове. Примери за това може да се дадат с герба на Крагуевац, Шабац, Стари град и много други. На босилеградската общественост също беше предложен проект за герб на града, който не се понрави на босилеградчани, тъй като проектът е дело на ортодоксална националистическа организация. Вън от националните страсти и борби може да се каже, че проектът за герб на Босилеград имаше и добри страни. Най-общо казано предложението отоговаряше на основните хералдически правила и се опитваше да вплете заедно българските и сръбски национални символи. Цветовете в щита повтаряха тези от националните знамена на двете страни, основен елемент беше букет босилек, а щитодържачите бяха представени като грифони - добър начин да се комбинира белият (сребърен) сръбски орел и златният български лъв. Въпреки опитите на този проект да впише на едно място типичните за българи и сърби символи, той не беше сред трите проекта, заели първите места.
Oдобреният герб на Босилеград представлява комбинация от трите проекта, класирани на първите места. И макар общинските служители, и в частност комисията, да се опитаха градът да получи един по-добър и по-български герб, резултатът е катострофален. Приетият герб е меко казано нехералдичен и доста кичозен. Както и при някой наши градски "гербове", така и в този случай е приета странната концепцията, че най-добре е на щита да бъдат изобразявани църкви, природни забележителности и дори сградата на общината. Рзтворената книга с букви от "караджицата" и кирилицата трудно изпълнява предназначението си да символизира двете култури.
Новоприетият герб на Босилеград е нищо друго освен поредната емблема, претендираща да е герб. Въпреки наличието на историци, изкуствоведи и художници в комисиите, одобряващи градските гербове, резултатът не е много добър. Като тесни специалисти в своите науки, а и често водени от комерсиални подбуди, те не винаги одобравят хералдичните проекти, като по този начин затрудняват и възпрепятстват налагането на една хералдически съобразена линия в градската хералдика.
Пламен Цветков
Макар Босилеград да се намира в съседна Сърбия, дискусиите около герба на града, и начинът, по който той беше утвърден, са симптоматични и показателни и за практиката у нас. А именнно - никакво зачитане на хералдическите правила (ако въобще някой е наясно с тях) и странни естетически виждания и решения отностно това какви точно елементи трябва да бъдат изобразявани върху щитовете на градските гербове. Ето какъв е случаят с Босилеград.
След разпадането на бивша Югославия гербовете на сръбските градове представляват, както впрочем и в останалите социалистически държви, нищо друго освен градски емблеми с изразена социалистическа символика. Поради промяната на "обществения строй" в страната, както и силните националистически нагласи сред сръбското общество налагат приемането на нови градски символи. Именно това способства (не на последно място и добри хералдици и проекти) за приемането на едни добри градски гербове. Примери за това може да се дадат с герба на Крагуевац, Шабац, Стари град и много други. На босилеградската общественост също беше предложен проект за герб на града, който не се понрави на босилеградчани, тъй като проектът е дело на ортодоксална националистическа организация. Вън от националните страсти и борби може да се каже, че проектът за герб на Босилеград имаше и добри страни. Най-общо казано предложението отоговаряше на основните хералдически правила и се опитваше да вплете заедно българските и сръбски национални символи. Цветовете в щита повтаряха тези от националните знамена на двете страни, основен елемент беше букет босилек, а щитодържачите бяха представени като грифони - добър начин да се комбинира белият (сребърен) сръбски орел и златният български лъв. Въпреки опитите на този проект да впише на едно място типичните за българи и сърби символи, той не беше сред трите проекта, заели първите места.
Oдобреният герб на Босилеград представлява комбинация от трите проекта, класирани на първите места. И макар общинските служители, и в частност комисията, да се опитаха градът да получи един по-добър и по-български герб, резултатът е катострофален. Приетият герб е меко казано нехералдичен и доста кичозен. Както и при някой наши градски "гербове", така и в този случай е приета странната концепцията, че най-добре е на щита да бъдат изобразявани църкви, природни забележителности и дори сградата на общината. Рзтворената книга с букви от "караджицата" и кирилицата трудно изпълнява предназначението си да символизира двете култури.
Новоприетият герб на Босилеград е нищо друго освен поредната емблема, претендираща да е герб. Въпреки наличието на историци, изкуствоведи и художници в комисиите, одобряващи градските гербове, резултатът не е много добър. Като тесни специалисти в своите науки, а и често водени от комерсиални подбуди, те не винаги одобравят хералдичните проекти, като по този начин затрудняват и възпрепятстват налагането на една хералдически съобразена линия в градската хералдика.
Labels: Босилеград, герб, хералдика
5 Comments:
Герба на СПЦ никога не е участвал в конкурса - а поради какви подбуди е правен питайте го тях. Явно на някой от хералдите му е било скучно видял е че Босилеград няма герб и се е поиграл.
Точно герба на Крагуевац си е много кичозен та не искаш ли дивото прасе убито от вожда им та не искаш ли двете топчета и първото въстания.Защо босилеградчани да не си слагат книги и църкви.Между другото останалите сръбски гербове имат какви ли не чудеса икони, новогодишни украси...
ето и подписа ми да не викаш после нещо ПЛАМЕНЧО
Здравейте, Рангел,
Благодаря за Вашите коментари - вие сте единственият, който е показал активно отношение към нашия блог - добре сте дошъл и поздравления!
Ще си позволя да Ви отговоря, като се старая да не засягам естетическата страна на Вашата гледна точка, а ще коментирам два факта, които не са точни.
Първо, алтернативният проект, наречен от Вас "герб на СПЦ", не е нито официално, нито неофициално свързан с институцията СПЦ - просто сдружението, което го е изготвило има благословията на някои висши сръбски йереи.
Второ, образът, който Вие свързвате с ловни подвизи на "вожда им" е директно взет от Стематографиите и има символна страна, без да е непременно свинска трагедия.
Аз си давам сметка, че Вие сте запознат с тези обстоятелства и сте използвал чувството си за хумор, което аз безспорно ценя, за да засилите ефекта от Вашето недоволство от определенията на Пламен. Бях длъжен да Ви отговоря, защото блогът е отворен за всеки в нета. Страничен за хералдиката посетител, изкефвайки се от написаното от Вас, ще си направи неверен извод, който би засегнал хералдическата стойност на статиите, а ние държим именно на хералдическия аспект.
Колкото до естетическата страна - всеки има право на мнение и аз лично не бих си позволил да оспорвам точно Вашето. Интересното е друго: преди няколко века всичко хералдично е било красиво, а нехералдичното - грозно. В този смисъл, днес никой художник не рисува в стиловете от онова време, но всички им се възхищават…
Стоян
Поштоване Колеге,
Пријатно сам изненађен текстом о нашему предлогу грба Општине Босилеград, који сам овде нашао љубазношћу г. Јована Јоновскога.
Верујем да ћете стећи бољу слику о читавоме овоме замешатељству, тек ако будете располагали са нешто више аутентичних података.
Пре свега, ово је предлог Одбора за Хералдичке и Генеалошке Студије Центра за Истраживање Православнога Монархизма: http://www.czipm.org/Grafika/Foto/gal_her03.jpg
Ту је и хералдичка и символичка анализа реченога предлога: http://www.czipm.org/analizaBOS.html
Поводом насталих малверзација приликом избора грба, у дневноме листу ''Политика'' је печатан следећи текст: http://www.czipm.org/fantom.html
Но, ни то није био крај злоупотребама: http://www.czipm.org/zloupotreba.html
Тек када смо поново подигли мало прашине у медијима и у личноме контакту овим поводом, Општинари су одлучили да усвоје сасвим нови ''грб'', а то је управо она хералдичка карикатура, коју сте и Ви овде објавили.
Толико о томе.
Остајем Ваш срдачно и братски,
Ђакон Ненад М. Јовановић
Post a Comment
<< Home