Герб на Казанлък?
Стоян Антонов

В края на април на заседание на Общинския съвет е приета Наредба за символиката на Казанлък, в която се отбелязва, че един от основните символи е гербът и че ще бъде приет след конкурс. Този общински акт отменя старата наредба отпреди две години, където се говори за знак на Казанлък. Въпросният знак 42 години е възприеман за герб и е добре познат – “богинята” от Казанлъшката гробница, роза (нехералдическа), зъбчато колело и топ плат – типичен пример на социалистическата хералдика, където редом съжителстват образи на археологически находки и на елементи от природното обкръжение и символи на местна промишленост. Като прибавим и надписа “Казанлък” в горната част на щита, гювечът става пълен. Очевидно е, че за хералдика в случая не може да се говори – единственият символ е зъбчатото колело, който обаче, поради повсеместната му употреба от социалистическите придворни художници и идеологическата му натовареност, е дискредитиран. Останалите елементи представят самите себе си. А хералдиката експлоатира символи – образи, които не означават това, което са, а им е вложен друг смисъл, който е разбираем за околните и най-често изразява добродетели, морални ценности и въобще качества и послания от света на духовността, а не от материалната сфера и конкретиката на всекидневието. В случая розата е простичка препратка към Розовата долина, докато една хералдическа роза би символизирала живототворната Божия любов и още много неща. Например, лъвът в българския герб не е поставен, защото тук гъмжи или някога е гъмжало от лъвове, а заради припознаването чрез него на определени добродетели. Не само поради липсата на символика, а и заради отсъствието на хералдическа композиция и не на последно място – на така важните цветове, казанлъшката емблема наистина не е герб. Явно в общината са осъзнали това противоречие, за да не използват в наредбата от 2004 г. термина “герб”, който е присъщ на хералдиката, а “знак”, за който дефиницията е много по-широка. Тази постъпка заслужава адмирации особено на фона на масовото огласяване и афиширане на всякакви хералдически безсмислици като “гербове” от страна на общинските администрации в България. Грубо казано – не повече от 5 % са истинските гербове сред тях.

Поздравления и за инициативата прокарана с настоящата наредба – макар и все още да не разполагаме с конкретен резултат, заявените амбиции могат да се осъществят и Казанлък да се сдобие с правилен герб. Индикации за това съществуват – беше разпространено, че в бъдещия герб трябва да присъства хералдическа роза и символ от тракийското наследство. И ако изпълнителите наистина нарисуват символ, а не конкретна археологическа находка, може би ще се получи. Разбира се, ще е необходимо да се спазят и множество изисквания от гледна точка на композиция и цветове, но да се надяваме, че администрацията ще намери и ще използва и хералдически компетентни люде, а не само майстори на четката и молива. Успех!