Община Пазарджик се размина с хералдиката

Стоян Антонов

Радио "Фокус" съобщава, че на общинска сесия днес (10.05.2007) е представена Наредба за символите, почетните знаци, отличията и почетните звания на община Пазарджик, с която се узаконяват вече използваните герб и знаме. От хералдическа гл. т. това е и добра и лоша новина. Добра, защото наистина "слага ред", както се изразява председателят на общинския съвет, в хаотичното използване на "герба". От 1974 г., когато е одобрен един пластичен проект, знакът на Пазарджик може да се види във всякакви цветни и безцветни варианти - хералдически абсурд, доколкото това променя блазона. Тоест, един герб може да се изпълни в различни художествени стилове, но без да се променят цветовете, защото това вече е друг герб. Например, ако двама художници нарисуват на червен щит изправен златен лъв, независимо от начина, по който го направят, това ще бъде един и същ герб. Но, ако при еднакъв контур, единият щит е черен, а другият - червен, това ще бъдат два различни герба. Явно с приемането на наредбата тази практика (многообразието можете да видите тук) се очаква да бъде прекратена.
От друга страна, за нас новината е и лоша, защото става дума за утвърждаването на неправилен герб. Нехералдичността му произтича не само от липсата на цветове (пропуск, който вероятно е преодолян), а от композицията, използваните символи и от самото художестевно изпълнение. Разделеният с ляв диагонал щит препраща към нелигитимност, доколкото в класическата хералдика (макар и не повсеместно) полоси, бутони и пр. фигури, обърнати наляво, маркират незаконородените деца на феодала. Фактът, че дори и самата асоциация с такава символика е възможна, налага отбягването на подобно решение - иначе става дума за лош вкус. Относно символите - вмъкването на надпис между щита и короната е недопустимо: надписите в хералдиката се избягват (все пак става дума за образен език), а когато се налагат (най-вече за девизи) се изписват върху ленти под или над щита. Тракийският конник е изобразен по-скоро като конкретна археологическа находка, а не като емблематичен образ (на фона на това знаковото изобразяване на реката е нелогично). Особено неприемливо е да бъде обърнат наляво - в хералдиката животинските и човешките фигури се изобразяват по правило надясно. Относно изпълнението се набива интерпретацията на градската корона - тя трябва да бъде зидова, а не имитация на някакъв архитектурен елемент, пък бил той и характерен за мястото.
Всички тези неприемливи за хералдиката обстоятелства щяха да бъдат избегнати, ако беше утвърден гербът на Пазарджик от 1943 г. с минимални корекции (един от най-хералдическите гербове от периода преди социализма). Другата опция е при така утвърденото изображение то да бъде наречено емблема или знак. Тогава всякакви претенции за хералдичност отпадат, доколкото те се разпростират само върху гербове.