Георги Димитров на общинска емблема
Стоян Антонов

На "герба" на Ковачевци може да се познае профилът на "вожда и учителя на българския народ". И не става дума за реалия от периода на социализма, а за съвсем скорошно произведение на българската псевдохералдика. Всеки по-запознат с хералдиката знае, че е недопустимо гербовете да съдържат образи на хора, колкото и да са емблематични за местната общност. Всъщност в България имаше прецедент - на челото на предишния герб на Димитровград бе изобразен ликът на Г. Димитров, кръстник на града. Дори в такива случаи, когато гербопритежателят е тясно свързан с конкретна историческа личност, не се използват образи, а символи, които да подскажат тази връзка. Не само този "скъп" образ от един отминал период е проблемен в "герба" на Ковачевци от гледна точка на хералдиката. Всички останали елементи са достойни за пейзаж, а не за хералдически знак.
А е било възможно Ковачевци да има герб, при това хем да е хералдичен, хем да е свързан с техния съселянин, на когото много държат. Става дума за разполагането върху щита на наковалня и чук (ако тинктурата на щита е цвят може наковалнята да е сребърна, а чукът златен; ако е метал - съответно - черна и червен). По този начин, от една страна, гербът е "говорещ" и подсказва името на армигера (между другото - един от най-силните методи в хералдиката), а, от друга страна, се прави и толкова желаната от местната общност връзка с Димитров - една от любимите му мисли според биографите му била - "бъди чук, а не наковалня" (или нещо подобно, но със същия смисъл) - дори хвалебствена книга за него се казваше точно "Наковалня или чук", да не говорим за едноименния филм, определен като суперпродукция.