Георги Димитров на общинска емблема
Стоян Антонов
На "герба" на Ковачевци може да се познае профилът на "вожда и учителя на българския народ". И не става дума за реалия от периода на социализма, а за съвсем скорошно произведение на българската псевдохералдика. Всеки по-запознат с хералдиката знае, че е недопустимо гербовете да съдържат образи на хора, колкото и да са емблематични за местната общност. Всъщност в България имаше прецедент - на челото на предишния герб на Димитровград бе изобразен ликът на Г. Димитров, кръстник на града. Дори в такива случаи, когато гербопритежателят е тясно свързан с конкретна историческа личност, не се използват образи, а символи, които да подскажат тази връзка. Не само този "скъп" образ от един отминал период е проблемен в "герба" на Ковачевци от гледна точка на хералдиката. Всички останали елементи са достойни за пейзаж, а не за хералдически знак.
А е било възможно Ковачевци да има герб, при това хем да е хералдичен, хем да е свързан с техния съселянин, на когото много държат. Става дума за разполагането върху щита на наковалня и чук (ако тинктурата на щита е цвят може наковалнята да е сребърна, а чукът златен; ако е метал - съответно - черна и червен). По този начин, от една страна, гербът е "говорещ" и подсказва името на армигера (между другото - един от най-силните методи в хералдиката), а, от друга страна, се прави и толкова желаната от местната общност връзка с Димитров - една от любимите му мисли според биографите му била - "бъди чук, а не наковалня" (или нещо подобно, но със същия смисъл) - дори хвалебствена книга за него се казваше точно "Наковалня или чук", да не говорим за едноименния филм, определен като суперпродукция.
Стоян Антонов
На "герба" на Ковачевци може да се познае профилът на "вожда и учителя на българския народ". И не става дума за реалия от периода на социализма, а за съвсем скорошно произведение на българската псевдохералдика. Всеки по-запознат с хералдиката знае, че е недопустимо гербовете да съдържат образи на хора, колкото и да са емблематични за местната общност. Всъщност в България имаше прецедент - на челото на предишния герб на Димитровград бе изобразен ликът на Г. Димитров, кръстник на града. Дори в такива случаи, когато гербопритежателят е тясно свързан с конкретна историческа личност, не се използват образи, а символи, които да подскажат тази връзка. Не само този "скъп" образ от един отминал период е проблемен в "герба" на Ковачевци от гледна точка на хералдиката. Всички останали елементи са достойни за пейзаж, а не за хералдически знак.
А е било възможно Ковачевци да има герб, при това хем да е хералдичен, хем да е свързан с техния съселянин, на когото много държат. Става дума за разполагането върху щита на наковалня и чук (ако тинктурата на щита е цвят може наковалнята да е сребърна, а чукът златен; ако е метал - съответно - черна и червен). По този начин, от една страна, гербът е "говорещ" и подсказва името на армигера (между другото - един от най-силните методи в хералдиката), а, от друга страна, се прави и толкова желаната от местната общност връзка с Димитров - една от любимите му мисли според биографите му била - "бъди чук, а не наковалня" (или нещо подобно, но със същия смисъл) - дори хвалебствена книга за него се казваше точно "Наковалня или чук", да не говорим за едноименния филм, определен като суперпродукция.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home