БЪЛГАРСКА ХЕРАЛДИКА

My Photo
Name:
Location: Bulgaria

БХВО е създадено в края на 2004 г. като независимо сдружение с нестопанска цел, което осъществява дейност в областта на хералдиката и вексилологията. То работи за разширяване на българските достижения в тези науки и популяризирането им в страната и чужбина, търсейки диалог между различни организации и хора с изразена индивидуалност и интереси в посочените области.

Wednesday, December 30, 2009

Три проекта за селски гербове

Кристофър-Джоузеф Равнополски-Дийн


Беледие хан (община Костинброд)
Конят е обвързан с името на селото – Беледие хан - Общински хан, където уморените коне са се разменяли за отпочинали. Сребърната вълнообразна линия напомня за Крива река, която преминава през селото, а трите пчели са свързани с легендата за “Медовина”.



Градец (община Костинброд)
Трите пчели, които присъстват и в герба на Беледие хан, произхождат отново от легендата за “Медовина” – реката от мед, която се получила след като запалили селото-предтеча на Градец и Беледие хан. Златната вълнообразна линия е именно тази река. Камбаната с лика на св. Георги се отнася за легендата за заровената камбана на храма "Св. Георги".



Кондофрей (община Радомир)
Трите здравцови цвята символизират вярата, а рицарят възседнал белгийски кон – брабант и държащ стария герб на белгийската област Ено, напомня за легендата, че рицарят-кръстоносец Comte de Frey се установил тук и дал името на селото.

Monday, December 07, 2009

В Бургас против герба

Стоян Антонов

На 4.12.2009 Бургас Инфо съобщава, че г-жа Цоня Дражева, директор на Регионалния исторически музей, апелира към промени в герба на Бургас. От посочените обяснения излиза, че кулата в герба символизира, “че градът близо две хилядолетия е бил едно от най-важните пристанища и икономически център на цялото черноморско крайбрежие”. Искрено се надявам директорката все пак да не се е изразила точно така, защото, първо, Бургас никога не е играл такава роля в миналото, и, второ, кулата в герба казва името на града – пиргос (от гръцки – ‘кула’) – това е пример за “говорещ герб” един от класическите похвати при създаване на гербове. Тоест, само в едно изречение е демонстрирано несериозно отношение и към историята и към хералдиката. Имплицитно по-нататък следва, че хералдическият морски лъв (полулъв-полуриба) и пристанищната корона са “няколко художествени елемента”. Но те не са “художествени елементи”: морският лъв е гербова фигура, носеща основно значение, а короната – статуса на гербопритежателя. Накрая следват предложенията: да се махне морският лъв, защото това било Хидра, а да се изобразят св. Никола като покровител на града и фарът „като символ на едно надграждане във височина”. Като изключим обстоятелството, че светците покровители често са включвани в местните гербове, останалата част от изказването демонстрира освен неосведоменост в хералдиката и пропуски в общата култура. Да не говорим, че аргументът за хидрата и Херкулес е комичен: защо не се предложи да се махне и лъвът от българския герб, та Херкулес е победил и лъв при своите подвизи? Хералдическият морски лъв няма нищо общо с митологичната хидра (многоглаво змиеподобно водно чудовище) – нито в символен, нито в изобразителен аспект. Гербът на нидерландската провинция Флеволанд например е точно морски лъв и символизира отвоюването на земята от морето от страна на нидерландците. В бургаския случай тази фигура изразява идеята за български (лъв) морски (риба) център и може да бъде натоварена с множество добродетели. Същевременно фарът е съвсем конкретна фигура, а в хералдиката не се използват реални образи, а символи. Но за аудиторията ще е много трудно да разбере какво значи реално и какво значи символно. Да, евентуално фарът би могъл да бъде натоварен и със символно значение (в никакъв случай обаче не и „едно надграждане във височина”), но защо да се променя бургаският герб, който освен, че е един от малкото истински градски гербове в България, е сред най-добрите образци на българска градска хералдика. Това, че обикновените хора не могат да го разберат и биха искали профанизация, не е аргумент.