Община Пазарджик се размина с хералдиката
Стоян Антонов
Радио "Фокус" съобщава, че на общинска сесия днес (10.05.2007) е представена Наредба за символите, почетните знаци, отличията и почетните звания на община Пазарджик, с която се узаконяват вече използваните герб и знаме. От хералдическа гл. т. това е и добра и лоша новина. Добра, защото наистина "слага ред", както се изразява председателят на общинския съвет, в хаотичното използване на "герба". От 1974 г., когато е одобрен един пластичен проект, знакът на Пазарджик може да се види във всякакви цветни и безцветни варианти - хералдически абсурд, доколкото това променя блазона. Тоест, един герб може да се изпълни в различни художествени стилове, но без да се променят цветовете, защото това вече е друг герб. Например, ако двама художници нарисуват на червен щит изправен златен лъв, независимо от начина, по който го направят, това ще бъде един и същ герб. Но, ако при еднакъв контур, единият щит е черен, а другият - червен, това ще бъдат два различни герба. Явно с приемането на наредбата тази практика (многообразието можете да видите тук) се очаква да бъде прекратена.
От друга страна, за нас новината е и лоша, защото става дума за утвърждаването на неправилен герб. Нехералдичността му произтича не само от липсата на цветове (пропуск, който вероятно е преодолян), а от композицията, използваните символи и от самото художестевно изпълнение. Разделеният с ляв диагонал щит препраща към нелигитимност, доколкото в класическата хералдика (макар и не повсеместно) полоси, бутони и пр. фигури, обърнати наляво, маркират незаконородените деца на феодала. Фактът, че дори и самата асоциация с такава символика е възможна, налага отбягването на подобно решение - иначе става дума за лош вкус. Относно символите - вмъкването на надпис между щита и короната е недопустимо: надписите в хералдиката се избягват (все пак става дума за образен език), а когато се налагат (най-вече за девизи) се изписват върху ленти под или над щита. Тракийският конник е изобразен по-скоро като конкретна археологическа находка, а не като емблематичен образ (на фона на това знаковото изобразяване на реката е нелогично). Особено неприемливо е да бъде обърнат наляво - в хералдиката животинските и човешките фигури се изобразяват по правило надясно. Относно изпълнението се набива интерпретацията на градската корона - тя трябва да бъде зидова, а не имитация на някакъв архитектурен елемент, пък бил той и характерен за мястото.
Всички тези неприемливи за хералдиката обстоятелства щяха да бъдат избегнати, ако беше утвърден гербът на Пазарджик от 1943 г. с минимални корекции (един от най-хералдическите гербове от периода преди социализма). Другата опция е при така утвърденото изображение то да бъде наречено емблема или знак. Тогава всякакви претенции за хералдичност отпадат, доколкото те се разпростират само върху гербове.
Стоян Антонов
Радио "Фокус" съобщава, че на общинска сесия днес (10.05.2007) е представена Наредба за символите, почетните знаци, отличията и почетните звания на община Пазарджик, с която се узаконяват вече използваните герб и знаме. От хералдическа гл. т. това е и добра и лоша новина. Добра, защото наистина "слага ред", както се изразява председателят на общинския съвет, в хаотичното използване на "герба". От 1974 г., когато е одобрен един пластичен проект, знакът на Пазарджик може да се види във всякакви цветни и безцветни варианти - хералдически абсурд, доколкото това променя блазона. Тоест, един герб може да се изпълни в различни художествени стилове, но без да се променят цветовете, защото това вече е друг герб. Например, ако двама художници нарисуват на червен щит изправен златен лъв, независимо от начина, по който го направят, това ще бъде един и същ герб. Но, ако при еднакъв контур, единият щит е черен, а другият - червен, това ще бъдат два различни герба. Явно с приемането на наредбата тази практика (многообразието можете да видите тук) се очаква да бъде прекратена.
От друга страна, за нас новината е и лоша, защото става дума за утвърждаването на неправилен герб. Нехералдичността му произтича не само от липсата на цветове (пропуск, който вероятно е преодолян), а от композицията, използваните символи и от самото художестевно изпълнение. Разделеният с ляв диагонал щит препраща към нелигитимност, доколкото в класическата хералдика (макар и не повсеместно) полоси, бутони и пр. фигури, обърнати наляво, маркират незаконородените деца на феодала. Фактът, че дори и самата асоциация с такава символика е възможна, налага отбягването на подобно решение - иначе става дума за лош вкус. Относно символите - вмъкването на надпис между щита и короната е недопустимо: надписите в хералдиката се избягват (все пак става дума за образен език), а когато се налагат (най-вече за девизи) се изписват върху ленти под или над щита. Тракийският конник е изобразен по-скоро като конкретна археологическа находка, а не като емблематичен образ (на фона на това знаковото изобразяване на реката е нелогично). Особено неприемливо е да бъде обърнат наляво - в хералдиката животинските и човешките фигури се изобразяват по правило надясно. Относно изпълнението се набива интерпретацията на градската корона - тя трябва да бъде зидова, а не имитация на някакъв архитектурен елемент, пък бил той и характерен за мястото.
Всички тези неприемливи за хералдиката обстоятелства щяха да бъдат избегнати, ако беше утвърден гербът на Пазарджик от 1943 г. с минимални корекции (един от най-хералдическите гербове от периода преди социализма). Другата опция е при така утвърденото изображение то да бъде наречено емблема или знак. Тогава всякакви претенции за хералдичност отпадат, доколкото те се разпростират само върху гербове.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home