Ветрен дол вече си има и знаме

Днес, 30 януари 2012 г. със заповед на кмета на селото, Димитър Христосков, Ветрен дол се сдоби със знаме. Автор е Пламен Цветков от БХВО, който е автор и на приетия през 2008 герб на селото. Знамето на Ветрен дол се състои от зелена, жълта и синя ивица, поставени вертикално в съотношение 1:1,5:1. На жълтата ивица са разположени един над друг елементи от герба на селото: три зелени тополи, огънати от вятъра, една вълнообразна линия и зелено воденично колело. Съотношението на страните на знамето е 1:2.

За герба на Момчилград и визуализацията на местните забележителности

Пламен Цветков

През ноември миналата година изтече информация, че община Момчилград обявява конкурс за герб на родопския град. Ето какво пише на сайта на общината: "...Той (гербът бел. а.) трябва да представи в синтезиран вид значими забележителности в района с авторска идея за визуализация на града и общината...". Това изискване към бъдещия символ на Момчилград автоматично намалява шансовете му той да бъде истински герб, съобразен с правилата на науката хералдика. От цитираното изречение по-горе става очевидно, че причината за липсата на гербове сред българската местна символика са самите общински администрации, които още с обявяването на конкурса „осакатяват” проектите, като с условията си насочват авторите да създават емблеми, а не гербове. Така възможността някой да предложи хералдичен проект и той да бъде одобрен намалява значително. Тогава резонно идва въпросът защо общинарите от една страна искат герб, а от друга – с изискванията, които поставят, го отхвърлят? Разбира се отговорът за това „противоречие” си има едно единствено обяснение – за средния българин, а и общинар, „герб” е всичко, което е поместено на щит.
Разглеждайки 8 от проектите, публикувани пак на сайта на общината, само един от тях подсказва опит за херадлическо осмисляне. Същите проекти са публикувани и в интернет изданието на вестник „24 Х 7 Родопи”, където във форума на медията читатели са коментирали някои от тях. Разбира се това са коментари на неспециалисти, но определено са показател за това как жителите на общината си представят своя бъдещ символ. Абстрахирайки се от мненията, които са встрани от темата, има и няколко обезпокоителни коментара. От тях става ясно например, че има хора, които биха харесали „гербът” на общината да прилича на колбасарска емблема, но само фактът, че има вече такава, би ги отказало. Друг често използван елемент в проектите е тютюнът, който е отхвърлен не защото в местната хералдика се избягват онези символи, които определят поминък, а защото бил демоде. В два от публикуваните проекта има изобразени сърна и елен. Те също не се нравят на някои местни, тъй като заради тях „едни зеленчуци не могли да си засеят” и никой нямал „файда”. Като цяло мненията са разнопосочни и противоречиви. Липсва и следа от опит поне елементите в посочените проектоемблеми да се осмислят символно. На един читател планината му приличала на Пирин... (странно защо е стигнал то този извод, след като в емблемата са изобразени долепени 2 триъгълника), според друг – елените яли зеленчука.
Подобни коментари вероятно биха били направени и от общинарите и комисията, които със сигурност и хал хабер си нямат от хералдика щом са допуснали проекти на подобни емблеми в конкурса си за герб. Ако общинарите в Момчилград наистина искат общината им да се сдобие с герб, който да замести сегашната емблема, датираща още от времето на социализма, то нека почерпят опит от съседния Крумовград. Там беше приет най-хералдичният герб в България. Крумовградският подход към конструиране на местния символ е класически за градската хералдика, а именно чрез създаването на „говорещ” герб. При него отпада необходимостта за визуализация на „местните забележителности”, които както стана ясно по-горе са пречка при създаването на един местен символ, който да отговаря на изискванията и правилата на хералдиката. Такъв подход би бил удачен и за съседния Момчилград, тъй както старото, така и новото име на града са подхранени от различни легенди. Или ако все пак и това не проработи, то нека не се подхожда буквално към визуализация на местните забележителности, а те да се осмислят символно. Само така община Момчилград може да се похвали с истински герб, вместо за такъв да бъде одобрен поредния етикет на селскостопанска продукция.


Забележка: изображения на проектите в-к "24 Х 7 Родопи"

Общо събрание на БХВО 2010

На 27.11.2010 г. се проведе Общото събрание на БХВО за 2010 г. Освен отчетане на работата за последните три години и изготвяне на стратегия за следващия тригодишен мандат, бяха приети и трима нови члена. Настъпи промяна и в Управителния съвет - на мястото на Симеон Мильов бе избран Пламен Цветков. Специално място бе отделено на новоизлязлата книга на Иван Иванов "Знамената на българската бойна слава" (Издателство "Анико"), представена от автора. За заслугите си към българската вексилология и по повод своята 75-годишнина Иван Иванов бе отличен с плакет на БХВО.

Три проекта за селски гербове

Кристофър-Джоузеф Равнополски-Дийн


Беледие хан (община Костинброд)
Конят е обвързан с името на селото – Беледие хан - Общински хан, където уморените коне са се разменяли за отпочинали. Сребърната вълнообразна линия напомня за Крива река, която преминава през селото, а трите пчели са свързани с легендата за “Медовина”.



Градец (община Костинброд)
Трите пчели, които присъстват и в герба на Беледие хан, произхождат отново от легендата за “Медовина” – реката от мед, която се получила след като запалили селото-предтеча на Градец и Беледие хан. Златната вълнообразна линия е именно тази река. Камбаната с лика на св. Георги се отнася за легендата за заровената камбана на храма "Св. Георги".



Кондофрей (община Радомир)
Трите здравцови цвята символизират вярата, а рицарят възседнал белгийски кон – брабант и държащ стария герб на белгийската област Ено, напомня за легендата, че рицарят-кръстоносец Comte de Frey се установил тук и дал името на селото.

В Бургас против герба

Стоян Антонов

На 4.12.2009 Бургас Инфо съобщава, че г-жа Цоня Дражева, директор на Регионалния исторически музей, апелира към промени в герба на Бургас. От посочените обяснения излиза, че кулата в герба символизира, “че градът близо две хилядолетия е бил едно от най-важните пристанища и икономически център на цялото черноморско крайбрежие”. Искрено се надявам директорката все пак да не се е изразила точно така, защото, първо, Бургас никога не е играл такава роля в миналото, и, второ, кулата в герба казва името на града – пиргос (от гръцки – ‘кула’) – това е пример за “говорещ герб” един от класическите похвати при създаване на гербове. Тоест, само в едно изречение е демонстрирано несериозно отношение и към историята и към хералдиката. Имплицитно по-нататък следва, че хералдическият морски лъв (полулъв-полуриба) и пристанищната корона са “няколко художествени елемента”. Но те не са “художествени елементи”: морският лъв е гербова фигура, носеща основно значение, а короната – статуса на гербопритежателя. Накрая следват предложенията: да се махне морският лъв, защото това било Хидра, а да се изобразят св. Никола като покровител на града и фарът „като символ на едно надграждане във височина”. Като изключим обстоятелството, че светците покровители често са включвани в местните гербове, останалата част от изказването демонстрира освен неосведоменост в хералдиката и пропуски в общата култура. Да не говорим, че аргументът за хидрата и Херкулес е комичен: защо не се предложи да се махне и лъвът от българския герб, та Херкулес е победил и лъв при своите подвизи? Хералдическият морски лъв няма нищо общо с митологичната хидра (многоглаво змиеподобно водно чудовище) – нито в символен, нито в изобразителен аспект. Гербът на нидерландската провинция Флеволанд например е точно морски лъв и символизира отвоюването на земята от морето от страна на нидерландците. В бургаския случай тази фигура изразява идеята за български (лъв) морски (риба) център и може да бъде натоварена с множество добродетели. Същевременно фарът е съвсем конкретна фигура, а в хералдиката не се използват реални образи, а символи. Но за аудиторията ще е много трудно да разбере какво значи реално и какво значи символно. Да, евентуално фарът би могъл да бъде натоварен и със символно значение (в никакъв случай обаче не и „едно надграждане във височина”), но защо да се променя бургаският герб, който освен, че е един от малкото истински градски гербове в България, е сред най-добрите образци на българска градска хералдика. Това, че обикновените хора не могат да го разберат и биха искали профанизация, не е аргумент.

Село Лозенец - с две емблеми и с две знамена

Александър Алексиев



Доста често при пътуванията ми из България, търсейки емблема, лого, герб или знаме на населено място или община, попадам на какви ли не случаи. Последният е от курортното село Лозенец в община Царево. Навлизайки в селото видях емблемата, която посреща и изпраща пътниците по главното шосе за Царево. Там за първи път видях кръглото лого на Лозенец. В него в два цвята (син и бял) са изобразени морски вълни, които преминават в името на селото. Съвсем бледо в бяло се вижда грозд в горната част на кръга. Щом стигнах до кметството видях същото лого, но при него фонът беше жълт, а не бял, а гроздът отново беше в бяло, което потъпква основното правили в хералдиката, а именно да се застъпват златен (жълт) и сребърен (бял) цвят. Но тъй като тук няма наличие и на щит, а става въпрос за емблема, бях готов да преглътна този факт. Но с това не се изчерпа всичко. На почти всеки втори стълб в селото имаше по три знамена: българското, европейското и знамето на Лозенец. Знамето беше в бяло, което се среща почти в 80% от случаите в нашата страна. Може би защото е по-лесно и по-евтино, не зная. В средата се вижда ясно логото от сградата на кметството. Изненадата ми беше пълна, когато на сградата на кметството видях друго знаме, където бялото знаме беше небесно синьо и беше едно към едно с това на общинския център Царево. Логото отново беше същото. Ето какво е станало, както би казал Еркюл Поаро, когато решава една от загадките си. Населеното място си поръчва лого и го получава. Има вълни, има грозде има и надпис... Дотук чудесно. За табелата в началото на селото обаче е по-скъпо да се слагат още цветове и те са решили, че ще спестят някой лев и са го поръчали в два цвята (бял и син) и зелен за фон. За знамето е същото. Официалното е синьо и сигурно, защото е по-скъпо, са поръчали две или три. Едното при кмета, едното на сградата, а за масовия вкус по улиците малки бели знаменца. Че каква е разликата? Какво тук значат някакви си правила или естетика? Лошото е, че това е практика и другаде в България, а още по-лошото е, че те наричат това „герб” и „знаме”. Това прави задачата ни да популяризираме хералдиката още по-трудна. Защото един кмет е готов да плати за материален израз на символите (флагчета, табели и пр.) и е склонен да се съобразява съвсем “материално” с изискванията на фирмата или рекламната агенция, но не и с цената на интелектуалния труд и научните изисквания...

"Най-хералдичният" общински герб

Стоян Антонов

Краят на годината е време за ранглисти, анкети, класирания. И ние в БХВО решихме да не пропускаме възможността да кажем нещо чрез "Топ 10". Проведохме вътрешна анкета "10-те най-хералдични общински герба". Разбира се, "най-хералдичен" е меко казано ненаучно. Един герб или е хералдичен или не е герб. Следването на принципите и правилата на хералдиката неминуемо водят до създаването му. Но се налагат компромиси... Знаете как е. Един от най-точните тестове за герб изглежда е: щом може да се блазонира, значи е герб.
И така, резултатите (естествено, правените от нас гербове "нямаха право на участие"): 1. Крумовград; 2. Хасково; 3. Бургас; 4. Твърдица; 5. Завет; 6. Троян; 7. Монтана; 8. Трявна; 9. Кюстендил; 10. Панагюрище. Извън десетката, но номинирани, останаха: Сливен, Земен, Кресна, Симеоновград, Костинброд, Радомир и Бобошево. Излиза, че това май са всичките общински символи, които могат да бъдат наречени гербове. С малки изключения във всички могат да бъдат открити къде по-безобидни, къде по-съществени нарушения на хералдическите правила, но това го приемаме в рамките на нормалното.
В крайна сметка, към този момент според общото, но не и консенсусно, мнение на БХВО, най-добрият герб е на КРУМОВГРАД. Честито!
А догодина ще има друга класация. Защо да не бъде "10-те най-нехералдични общински емблеми"?...