БЪЛГАРСКА ХЕРАЛДИКА

Ветрен дол вече си има и знаме

2012-01-30T13:58:00.001-08:00

Днес, 30 януари 2012 г. със заповед на кмета на селото, Димитър Христосков, Ветрен дол се сдоби със знаме. Автор е Пламен Цветков от БХВО, който е автор и на приетия през 2008 герб на селото.Знамето на Ветрен дол се състои от зелена, жълта и синя ивица, поставени вертикално в съотношение 1:1,5:1. На жълтата ивица са разположени един над друг елементи от герба на селото: три зелени тополи, огънати от вятъра, една вълнообразна линия и зелено воденично колело. Съотношението на страните на знамето е 1:2.

2012-01-17T06:59:00.000-08:00

За герба на Момчилград и визуализацията на местните забележителности

Пламен Цветков

През ноември миналата година изтече информация, че община Момчилград обявява конкурс за герб на родопския град. Ето какво пише на сайта на общината: "...Той (гербът бел. а.) трябва да представи в синтезиран вид значими забележителности в района с авторска идея за визуализация на града и общината...". Това изискване към бъдещия символ на Момчилград автоматично намалява шансовете му той да бъде истински герб, съобразен с правилата на науката хералдика. От цитираното изречение по-горе става очевидно, че причината за липсата на гербове сред българската местна символика са самите общински администрации, които още с обявяването на конкурса „осакатяват” проектите, като с условията си насочват авторите да създават емблеми, а не гербове. Така възможността някой да предложи хералдичен проект и той да бъде одобрен намалява значително. Тогава резонно идва въпросът защо общинарите от една страна искат герб, а от друга – с изискванията, които поставят, го отхвърлят? Разбира се отговорът за това „противоречие” си има едно единствено обяснение – за средния българин, а и общинар, „герб” е всичко, което е поместено на щит.
Разглеждайки 8 от проектите, публикувани пак на сайта на общината, само един от тях подсказва опит за херадлическо осмисляне. Същите проекти са публикувани и в интернет изданието на вестник „24 Х 7 Родопи”, където във форума на медията читатели са коментирали някои от тях. Разбира се това са коментари на неспециалисти, но определено са показател за това как жителите на общината си представят своя бъдещ символ. Абстрахирайки се от мненията, които са встрани от темата, има и няколко обезпокоителни коментара. От тях става ясно например, че има хора, които биха харесали „гербът” на общината да прилича на колбасарска емблема, но само фактът, че има вече такава, би ги отказало. Друг често използван елемент в проектите е тютюнът, който е отхвърлен не защото в местната хералдика се избягват онези символи, които определят поминък, а защото бил демоде. В два от публикуваните проекта има изобразени сърна и елен. Те също не се нравят на някои местни, тъй като заради тях „едни зеленчуци не могли да си засеят” и никой нямал „файда”. Като цяло мненията са разнопосочни и противоречиви. Липсва и следа от опит поне елементите в посочените проектоемблеми да се осмислят символно. На един читател планината му приличала на Пирин... (странно защо е стигнал то този извод, след като в емблемата са изобразени долепени 2 триъгълника), според друг – елените яли зеленчука.
Подобни коментари вероятно биха били направени и от общинарите и комисията, които със сигурност и хал хабер си нямат от хералдика щом са допуснали проекти на подобни емблеми в конкурса си за герб. Ако общинарите в Момчилград наистина искат общината им да се сдобие с герб, който да замести сегашната емблема, датираща още от времето на социализма, то нека почерпят опит от съседния Крумовград. Там беше приет най-хералдичният герб в България. Крумовградският подход към конструиране на местния символ е класически за градската хералдика, а именно чрез създаването на „говорещ” герб. При него отпада необходимостта за визуализация на „местните забележителности”, които както стана ясно по-горе са пречка при създаването на един местен символ, който да отговаря на изискванията и правилата на хералдиката. Такъв подход би бил удачен и за съседния Момчилград, тъй както старото, така и новото име на града са подхранени от различни легенди. Или ако все пак и това не проработи, то нека не се подхожда буквално към визуализация на местните забележителности, а те да се осмислят символно. Само така община Момчилград може да се похвали с истински герб, вместо за такъв да бъде одобрен поредния етикет на селскостопанска продукция.

Забележка: изображения на проектите в-к "24 Х 7 Родопи"

2010-12-12T18:50:00.000-08:00

Общо събрание на БХВО 2010

На 27.11.2010 г. се проведе Общото събрание на БХВО за 2010 г. Освен отчетане на работата за последните три години и изготвяне на стратегия за следващия тригодишен мандат, бяха приети и трима нови члена. Настъпи промяна и в Управителния съвет - на мястото на Симеон Мильов бе избран Пламен Цветков. Специално място бе отделено на новоизлязлата книга на Иван Иванов "Знамената на българската бойна слава" (Издателство "Анико"), представена от автора. За заслугите си към българската вексилология и по повод своята 75-годишнина Иван Иванов бе отличен с плакет на БХВО.

2009-12-30T02:32:00.000-08:00

Три проекта за селски гербове

Кристофър-Джоузеф Равнополски-Дийн

Беледие хан (община Костинброд)
Конят е обвързан с името на селото – Беледие хан - Общински хан, където уморените коне са се разменяли за отпочинали. Сребърната вълнообразна линия напомня за Крива река, която преминава през селото, а трите пчели са свързани с легендата за “Медовина”.

Градец (община Костинброд)
Трите пчели, които присъстват и в герба на Беледие хан, произхождат отново от легендата за “Медовина” – реката от мед, която се получила след като запалили селото-предтеча на Градец и Беледие хан. Златната вълнообразна линия е именно тази река. Камбаната с лика на св. Георги се отнася за легендата за заровената камбана на храма "Св. Георги".

Кондофрей (община Радомир)
Трите здравцови цвята символизират вярата, а рицарят възседнал белгийски кон – брабант и държащ стария герб на белгийската област Ено, напомня за легендата, че рицарят-кръстоносец Comte de Frey се установил тук и дал името на селото.

2009-12-07T13:35:00.000-08:00

В Бургас против герба

Стоян Антонов

На 4.12.2009 Бургас Инфо съобщава, че г-жа Цоня Дражева, директор на Регионалния исторически музей, апелира към промени в герба на Бургас. От посочените обяснения излиза, че кулата в герба символизира, “че градът близо две хилядолетия е бил едно от най-важните пристанища и икономически център на цялото черноморско крайбрежие”. Искрено се надявам директорката все пак да не се е изразила точно така, защото, първо, Бургас никога не е играл такава роля в миналото, и, второ, кулата в герба казва името на града – пиргос (от гръцки – ‘кула’) – това е пример за “говорещ герб” един от класическите похвати при създаване на гербове. Тоест, само в едно изречение е демонстрирано несериозно отношение и към историята и към хералдиката. Имплицитно по-нататък следва, че хералдическият морски лъв (полулъв-полуриба) и пристанищната корона са “няколко художествени елемента”. Но те не са “художествени елементи”: морският лъв е гербова фигура, носеща основно значение, а короната – статуса на гербопритежателя. Накрая следват предложенията: да се махне морският лъв, защото това било Хидра, а да се изобразят св. Никола като покровител на града и фарът „като символ на едно надграждане във височина”. Като изключим обстоятелството, че светците покровители често са включвани в местните гербове, останалата част от изказването демонстрира освен неосведоменост в хералдиката и пропуски в общата култура. Да не говорим, че аргументът за хидрата и Херкулес е комичен: защо не се предложи да се махне и лъвът от българския герб, та Херкулес е победил и лъв при своите подвизи? Хералдическият морски лъв няма нищо общо с митологичната хидра (многоглаво змиеподобно водно чудовище) – нито в символен, нито в изобразителен аспект. Гербът на нидерландската провинция Флеволанд например е точно морски лъв и символизира отвоюването на земята от морето от страна на нидерландците. В бургаския случай тази фигура изразява идеята за български (лъв) морски (риба) център и може да бъде натоварена с множество добродетели. Същевременно фарът е съвсем конкретна фигура, а в хералдиката не се използват реални образи, а символи. Но за аудиторията ще е много трудно да разбере какво значи реално и какво значи символно. Да, евентуално фарът би могъл да бъде натоварен и със символно значение (в никакъв случай обаче не и „едно надграждане във височина”), но защо да се променя бургаският герб, който освен, че е един от малкото истински градски гербове в България, е сред най-добрите образци на българска градска хералдика. Това, че обикновените хора не могат да го разберат и биха искали профанизация, не е аргумент.

2009-07-20T02:41:00.000-07:00

Село Лозенец - с две емблеми и с две знамена

Александър Алексиев

Доста често при пътуванията ми из България, търсейки емблема, лого, герб или знаме на населено място или община, попадам на какви ли не случаи. Последният е от курортното село Лозенец в община Царево. Навлизайки в селото видях емблемата, която посреща и изпраща пътниците по главното шосе за Царево. Там за първи път видях кръглото лого на Лозенец. В него в два цвята (син и бял) са изобразени морски вълни, които преминават в името на селото. Съвсем бледо в бяло се вижда грозд в горната част на кръга. Щом стигнах до кметството видях същото лого, но при него фонът беше жълт, а не бял, а гроздът отново беше в бяло, което потъпква основното правили в хералдиката, а именно да се застъпват златен (жълт) и сребърен (бял) цвят. Но тъй като тук няма наличие и на щит, а става въпрос за емблема, бях готов да преглътна този факт. Но с това не се изчерпа всичко. На почти всеки втори стълб в селото имаше по три знамена: българското, европейското и знамето на Лозенец. Знамето беше в бяло, което се среща почти в 80% от случаите в нашата страна. Може би защото е по-лесно и по-евтино, не зная. В средата се вижда ясно логото от сградата на кметството. Изненадата ми беше пълна, когато на сградата на кметството видях друго знаме, където бялото знаме беше небесно синьо и беше едно към едно с това на общинския център Царево. Логото отново беше същото. Ето какво е станало, както би казал Еркюл Поаро, когато решава една от загадките си. Населеното място си поръчва лого и го получава. Има вълни, има грозде има и надпис... Дотук чудесно. За табелата в началото на селото обаче е по-скъпо да се слагат още цветове и те са решили, че ще спестят някой лев и са го поръчали в два цвята (бял и син) и зелен за фон. За знамето е същото. Официалното е синьо и сигурно, защото е по-скъпо, са поръчали две или три. Едното при кмета, едното на сградата, а за масовия вкус по улиците малки бели знаменца. Че каква е разликата? Какво тук значат някакви си правила или естетика? Лошото е, че това е практика и другаде в България, а още по-лошото е, че те наричат това „герб” и „знаме”. Това прави задачата ни да популяризираме хералдиката още по-трудна. Защото един кмет е готов да плати за материален израз на символите (флагчета, табели и пр.) и е склонен да се съобразява съвсем “материално” с изискванията на фирмата или рекламната агенция, но не и с цената на интелектуалния труд и научните изисквания...

2008-01-08T02:15:00.000-08:00

"Най-хералдичният" общински герб

Стоян Антонов

Краят на годината е време за ранглисти, анкети, класирания. И ние в БХВО решихме да не пропускаме възможността да кажем нещо чрез "Топ 10". Проведохме вътрешна анкета "10-те най-хералдични общински герба". Разбира се, "най-хералдичен" е меко казано ненаучно. Един герб или е хералдичен или не е герб. Следването на принципите и правилата на хералдиката неминуемо водят до създаването му. Но се налагат компромиси... Знаете как е. Един от най-точните тестове за герб изглежда е: щом може да се блазонира, значи е герб.
И така, резултатите (естествено, правените от нас гербове "нямаха право на участие"): 1. Крумовград; 2. Хасково; 3. Бургас; 4. Твърдица; 5. Завет; 6. Троян; 7. Монтана; 8. Трявна; 9. Кюстендил; 10. Панагюрище. Извън десетката, но номинирани, останаха: Сливен, Земен, Кресна, Симеоновград, Костинброд, Радомир и Бобошево. Излиза, че това май са всичките общински символи, които могат да бъдат наречени гербове. С малки изключения във всички могат да бъдат открити къде по-безобидни, къде по-съществени нарушения на хералдическите правила, но това го приемаме в рамките на нормалното.
В крайна сметка, към този момент според общото, но не и консенсусно, мнение на БХВО, най-добрият герб е на КРУМОВГРАД. Честито!
А догодина ще има друга класация. Защо да не бъде "10-те най-нехералдични общински емблеми"?...

2007-07-26T06:53:00.000-07:00

Сайтът на БХВО вече е в собствен домен: http://heraldika-bg.org .

2007-05-10T02:04:00.000-07:00

Община Пазарджик се размина с хералдиката

Стоян Антонов

Радио "Фокус" съобщава, че на общинска сесия днес (10.05.2007) е представена Наредба за символите, почетните знаци, отличията и почетните звания на община Пазарджик, с която се узаконяват вече използваните герб и знаме. От хералдическа гл. т. това е и добра и лоша новина. Добра, защото наистина "слага ред", както се изразява председателят на общинския съвет, в хаотичното използване на "герба". От 1974 г., когато е одобрен един пластичен проект, знакът на Пазарджик може да се види във всякакви цветни и безцветни варианти - хералдически абсурд, доколкото това променя блазона. Тоест, един герб може да се изпълни в различни художествени стилове, но без да се променят цветовете, защото това вече е друг герб. Например, ако двама художници нарисуват на червен щит изправен златен лъв, независимо от начина, по който го направят, това ще бъде един и същ герб. Но, ако при еднакъв контур, единият щит е черен, а другият - червен, това ще бъдат два различни герба. Явно с приемането на наредбата тази практика (многообразието можете да видите тук) се очаква да бъде прекратена.
От друга страна, за нас новината е и лоша, защото става дума за утвърждаването на неправилен герб. Нехералдичността му произтича не само от липсата на цветове (пропуск, който вероятно е преодолян), а от композицията, използваните символи и от самото художестевно изпълнение. Разделеният с ляв диагонал щит препраща към нелигитимност, доколкото в класическата хералдика (макар и не повсеместно) полоси, бутони и пр. фигури, обърнати наляво, маркират незаконородените деца на феодала. Фактът, че дори и самата асоциация с такава символика е възможна, налага отбягването на подобно решение - иначе става дума за лош вкус. Относно символите - вмъкването на надпис между щита и короната е недопустимо: надписите в хералдиката се избягват (все пак става дума за образен език), а когато се налагат (най-вече за девизи) се изписват върху ленти под или над щита. Тракийският конник е изобразен по-скоро като конкретна археологическа находка, а не като емблематичен образ (на фона на това знаковото изобразяване на реката е нелогично). Особено неприемливо е да бъде обърнат наляво - в хералдиката животинските и човешките фигури се изобразяват по правило надясно. Относно изпълнението се набива интерпретацията на градската корона - тя трябва да бъде зидова, а не имитация на някакъв архитектурен елемент, пък бил той и характерен за мястото.
Всички тези неприемливи за хералдиката обстоятелства щяха да бъдат избегнати, ако беше утвърден гербът на Пазарджик от 1943 г. с минимални корекции (един от най-хералдическите гербове от периода преди социализма). Другата опция е при така утвърденото изображение то да бъде наречено емблема или знак. Тогава всякакви претенции за хералдичност отпадат, доколкото те се разпростират само върху гербове.

2007-03-22T02:39:00.000-07:00

Отворено писмо от Иван Папукчиев до Общински съвет - Казанлък

Уважаеми Дами и Господа,

В Наредба №27 за символиката на община Казанлък, за именуване и преименуване на обекти с общинско значение и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на община Казанлък, приета с Решение №405 от 27.04.2006 година Вие дадохте началото на процеса на изготвяне на нови герб, знаме, грамота за заслуги към община Казанлък, почетен знак, почетна значка и символичен ключ на града. Водени от идеята за осъвременяване и съобразяване с изискванията на хералдиката, вексилологията, фалеристиката и др. Вие възложихте на Кмета на община Казанлък да проведе конкурс за идейни проекти. Със заповед №546/26.06.2006 год. господин Дамянов, кмет на Казанлък, нареди да се изискат не по-малко от три ценови оферти за изработване на проекти за гореизброените символи. С писмо изх. №91-00-68/07.07.2006 година община Казанлък отправи покана за участие в конкурса до три авторски екипа. Въпреки късият срок от 13 (тринадесет!) дни екипите съумяха да се реагират и представиха до три идейни проекта за всеки от символите, придружени със съответните блазони, обяснения и ценови предложения. Била е проведена комисия за оценка на предложенията и както разбрахме никой от предложените варианти не е бил приет. Разбрахме, че на това основание е бил удължен срока на конкурса. Но до този момент, въпреки опитите на участниците и медиите в Казанлък, никой не беше в състояние да каже категорично какъв е крайният срок и дали въобще реално е продължен срока. Въпреки това още няколко екипа предадоха своите пликове с предложения. От деловодството първоначално връщаха участниците, защото никой не им е дал писмено основание да приемат предложенията. В последствие се разбра, че част от предложенията са взети от госпожа Палазова, а другата част от господин Стефан Дамянов. До момента не е издавана нова заповед за провеждане на заседание на комисията за разглеждане на новите предложения. Дори нещо повече – разбра се, че публично Кметът на Казанлък е заявил, че няма намерение да избира нов герб и знаме, защото старите му харесват. Каква е истината едва ли някой в момента би могъл да каже със сигурност. Но факт е, че процедурата се проточи повече от 9 (девет) месеца. Не е ясно каква е съдбата на първите предложения, както и на следващите. Редно беше да се проведе поредното разглеждане на предложенията и да се известят писмено участниците, Общинският съвет и обществеността на Казанлък какъв е резултата (междинен или краен). Вярно е, че в §6 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба №27 е записано: „До провеждането на конкурси и приемането от Общинския съвет на знаме на град Казанлък и на герб на град Казанлък действат използваните до момента символи.” Но не може до безкрай да продължава това междинно състояние и нашият град да няма съвременни символи.
Уважаеми Дами и Господа, предлагам Ви:
1/ Да възложите на Кмета на Казанлък господин Дамянов да събере комисията за да обсъдят предложенията и до празника на Розата през 2007 година новите символи да станат достояние на гражданите на Казанлък.
2/ Да се даде възможност на авторските колективи да защитят своите блазони и идейни проекти пред комисията.
3/ Всички предложения след обсъждането да бъдат изложени в залата на Инфоцентъра за да могат всички казанлъчани да се запознаят с тях.
4/ Не е задължително да има „комплексен” победител. Нормално е да се подберат най-добрите предложения измежду всички участници.
5/ Всеки от участниците да бъде известен писмено за резултатите от конкурса.
6/ Да се направи всичко възможно да бъдат защитени авторските права на всеки от взелите участие в конкурса авторски екипи.
Време е да се разделим със старите, останали от недалечното ни минало герб, знаме, плакет, значка и др. почетни символи.

19 март 2007 г.
Казанлък

2006-11-10T00:57:00.000-08:00

Георги Димитров на общинска емблема
Стоян Антонов

На "герба" на Ковачевци може да се познае профилът на "вожда и учителя на българския народ". И не става дума за реалия от периода на социализма, а за съвсем скорошно произведение на българската псевдохералдика. Всеки по-запознат с хералдиката знае, че е недопустимо гербовете да съдържат образи на хора, колкото и да са емблематични за местната общност. Всъщност в България имаше прецедент - на челото на предишния герб на Димитровград бе изобразен ликът на Г. Димитров, кръстник на града. Дори в такива случаи, когато гербопритежателят е тясно свързан с конкретна историческа личност, не се използват образи, а символи, които да подскажат тази връзка. Не само този "скъп" образ от един отминал период е проблемен в "герба" на Ковачевци от гледна точка на хералдиката. Всички останали елементи са достойни за пейзаж, а не за хералдически знак.
А е било възможно Ковачевци да има герб, при това хем да е хералдичен, хем да е свързан с техния съселянин, на когото много държат. Става дума за разполагането върху щита на наковалня и чук (ако тинктурата на щита е цвят може наковалнята да е сребърна, а чукът златен; ако е метал - съответно - черна и червен). По този начин, от една страна, гербът е "говорещ" и подсказва името на армигера (между другото - един от най-силните методи в хералдиката), а, от друга страна, се прави и толкова желаната от местната общност връзка с Димитров - една от любимите му мисли според биографите му била - "бъди чук, а не наковалня" (или нещо подобно, но със същия смисъл) - дори хвалебствена книга за него се казваше точно "Наковалня или чук", да не говорим за едноименния филм, определен като суперпродукция.

2006-07-25T09:00:00.000-07:00

За герба на Босилеград...
Пламен Цветков

Макар Босилеград да се намира в съседна Сърбия, дискусиите около герба на града, и начинът, по който той беше утвърден, са симптоматични и показателни и за практиката у нас. А именнно - никакво зачитане на хералдическите правила (ако въобще някой е наясно с тях) и странни естетически виждания и решения отностно това какви точно елементи трябва да бъдат изобразявани върху щитовете на градските гербове. Ето какъв е случаят с Босилеград.

След разпадането на бивша Югославия гербовете на сръбските градове представляват, както впрочем и в останалите социалистически държви, нищо друго освен градски емблеми с изразена социалистическа символика. Поради промяната на "обществения строй" в страната, както и силните националистически нагласи сред сръбското общество налагат приемането на нови градски символи. Именно това способства (не на последно място и добри хералдици и проекти) за приемането на едни добри градски гербове. Примери за това може да се дадат с герба на Крагуевац, Шабац, Стари град и много други. На босилеградската общественост също беше предложен проект за герб на града, който не се понрави на босилеградчани, тъй като проектът е дело на ортодоксална националистическа организация. Вън от националните страсти и борби може да се каже, че проектът за герб на Босилеград имаше и добри страни. Най-общо казано предложението отоговаряше на основните хералдически правила и се опитваше да вплете заедно българските и сръбски национални символи. Цветовете в щита повтаряха тези от националните знамена на двете страни, основен елемент беше букет босилек, а щитодържачите бяха представени като грифони - добър начин да се комбинира белият (сребърен) сръбски орел и златният български лъв. Въпреки опитите на този проект да впише на едно място типичните за българи и сърби символи, той не беше сред трите проекта, заели първите места.
Oдобреният герб на Босилеград представлява комбинация от трите проекта, класирани на първите места. И макар общинските служители, и в частност комисията, да се опитаха градът да получи един по-добър и по-български герб, резултатът е катострофален. Приетият герб е меко казано нехералдичен и доста кичозен. Както и при някой наши градски "гербове", така и в този случай е приета странната концепцията, че най-добре е на щита да бъдат изобразявани църкви, природни забележителности и дори сградата на общината. Рзтворената книга с букви от "караджицата" и кирилицата трудно изпълнява предназначението си да символизира двете култури.

Новоприетият герб на Босилеград е нищо друго освен поредната емблема, претендираща да е герб. Въпреки наличието на историци, изкуствоведи и художници в комисиите, одобряващи градските гербове, резултатът не е много добър. Като тесни специалисти в своите науки, а и често водени от комерсиални подбуди, те не винаги одобравят хералдичните проекти, като по този начин затрудняват и възпрепятстват налагането на една хералдически съобразена линия в градската хералдика.

2006-06-20T01:16:00.000-07:00

Герб на Казанлък?
Стоян Антонов

В края на април на заседание на Общинския съвет е приета Наредба за символиката на Казанлък, в която се отбелязва, че един от основните символи е гербът и че ще бъде приет след конкурс. Този общински акт отменя старата наредба отпреди две години, където се говори за знак на Казанлък. Въпросният знак 42 години е възприеман за герб и е добре познат – “богинята” от Казанлъшката гробница, роза (нехералдическа), зъбчато колело и топ плат – типичен пример на социалистическата хералдика, където редом съжителстват образи на археологически находки и на елементи от природното обкръжение и символи на местна промишленост. Като прибавим и надписа “Казанлък” в горната част на щита, гювечът става пълен. Очевидно е, че за хералдика в случая не може да се говори – единственият символ е зъбчатото колело, който обаче, поради повсеместната му употреба от социалистическите придворни художници и идеологическата му натовареност, е дискредитиран. Останалите елементи представят самите себе си. А хералдиката експлоатира символи – образи, които не означават това, което са, а им е вложен друг смисъл, който е разбираем за околните и най-често изразява добродетели, морални ценности и въобще качества и послания от света на духовността, а не от материалната сфера и конкретиката на всекидневието. В случая розата е простичка препратка към Розовата долина, докато една хералдическа роза би символизирала живототворната Божия любов и още много неща. Например, лъвът в българския герб не е поставен, защото тук гъмжи или някога е гъмжало от лъвове, а заради припознаването чрез него на определени добродетели. Не само поради липсата на символика, а и заради отсъствието на хералдическа композиция и не на последно място – на така важните цветове, казанлъшката емблема наистина не е герб. Явно в общината са осъзнали това противоречие, за да не използват в наредбата от 2004 г. термина “герб”, който е присъщ на хералдиката, а “знак”, за който дефиницията е много по-широка. Тази постъпка заслужава адмирации особено на фона на масовото огласяване и афиширане на всякакви хералдически безсмислици като “гербове” от страна на общинските администрации в България. Грубо казано – не повече от 5 % са истинските гербове сред тях.

Поздравления и за инициативата прокарана с настоящата наредба – макар и все още да не разполагаме с конкретен резултат, заявените амбиции могат да се осъществят и Казанлък да се сдобие с правилен герб. Индикации за това съществуват – беше разпространено, че в бъдещия герб трябва да присъства хералдическа роза и символ от тракийското наследство. И ако изпълнителите наистина нарисуват символ, а не конкретна археологическа находка, може би ще се получи. Разбира се, ще е необходимо да се спазят и множество изисквания от гледна точка на композиция и цветове, но да се надяваме, че администрацията ще намери и ще използва и хералдически компетентни люде, а не само майстори на четката и молива. Успех!

2006-04-15T12:56:00.000-07:00

Българската хералдика: Предразсъдъци и перспективи[1]
Стоян Антонов

От 15 април до 23 ноември 2006 г. тук бе поместена цялата статия. Можете да я намерите в наскоро отпечатания сборник с материалите от научната конференция "Предизвикателствата на промяната. Историческата наука след 10.11.1989 г.".

2006-04-15T06:14:00.000-07:00

БХВО вече има сайт на http://www.rootsweb.com/~bgrbshv/