Село Лозенец - с две емблеми и с две знамена

Александър Алексиев



Доста често при пътуванията ми из България, търсейки емблема, лого, герб или знаме на населено място или община, попадам на какви ли не случаи. Последният е от курортното село Лозенец в община Царево. Навлизайки в селото видях емблемата, която посреща и изпраща пътниците по главното шосе за Царево. Там за първи път видях кръглото лого на Лозенец. В него в два цвята (син и бял) са изобразени морски вълни, които преминават в името на селото. Съвсем бледо в бяло се вижда грозд в горната част на кръга. Щом стигнах до кметството видях същото лого, но при него фонът беше жълт, а не бял, а гроздът отново беше в бяло, което потъпква основното правили в хералдиката, а именно да се застъпват златен (жълт) и сребърен (бял) цвят. Но тъй като тук няма наличие и на щит, а става въпрос за емблема, бях готов да преглътна този факт. Но с това не се изчерпа всичко. На почти всеки втори стълб в селото имаше по три знамена: българското, европейското и знамето на Лозенец. Знамето беше в бяло, което се среща почти в 80% от случаите в нашата страна. Може би защото е по-лесно и по-евтино, не зная. В средата се вижда ясно логото от сградата на кметството. Изненадата ми беше пълна, когато на сградата на кметството видях друго знаме, където бялото знаме беше небесно синьо и беше едно към едно с това на общинския център Царево. Логото отново беше същото. Ето какво е станало, както би казал Еркюл Поаро, когато решава една от загадките си. Населеното място си поръчва лого и го получава. Има вълни, има грозде има и надпис... Дотук чудесно. За табелата в началото на селото обаче е по-скъпо да се слагат още цветове и те са решили, че ще спестят някой лев и са го поръчали в два цвята (бял и син) и зелен за фон. За знамето е същото. Официалното е синьо и сигурно, защото е по-скъпо, са поръчали две или три. Едното при кмета, едното на сградата, а за масовия вкус по улиците малки бели знаменца. Че каква е разликата? Какво тук значат някакви си правила или естетика? Лошото е, че това е практика и другаде в България, а още по-лошото е, че те наричат това „герб” и „знаме”. Това прави задачата ни да популяризираме хералдиката още по-трудна. Защото един кмет е готов да плати за материален израз на символите (флагчета, табели и пр.) и е склонен да се съобразява съвсем “материално” с изискванията на фирмата или рекламната агенция, но не и с цената на интелектуалния труд и научните изисквания...